Случвало ли ви се е да имате моменти от живота ви, в които същевременно да бъдете влюбени и да сте отчаени, че нищо няма да излезе от това? В много моменти си мисля, че любов в нашето време няма,а само мъка върлува заобиколена от ридания, изтезания на душата и прекарване на мисълта през различни перипетии..Вие какво смятате? Струва ли ви си човек да се бори за поне мъничко любов като знае отговора, че няма да намери, а ще го застигне само мъката...?

Ако тръгваш с негативна нагласа, никога нищо няма да излезне

Абе дори да тръгна, много пъти съм тръгвал с такава нагласа, но пак ме нараняват и вече съм си казал, че ще продължавам напред без да прощавам, защото ми писна.

Но ако някой ден срещнеш подходящия човек, тогава по този начин би го отблъснал не мислиш ли?

Е до тогава има много, ама много време.. пък ще видим ;)

Тъга, мъка..това са нормални неща, всяка "любов" минава през подобни мигове, но това са неща, които изпитват нейната истинност и устойчивост..
След всяка раздяла човек си мисли, че любов не съществува и, че едва ли не света е изпълнен само с болка и терзания, но това не е така, след като всички говорят за ЛЮБОВТА, следователно нея я има
Е успех на всички в търсенето и

И къде пък смяташ, че я има любовта? Може да е едно чувство, но любов в днешно време няма, защото няма свестни хора, които да поддържат огънят жив.

Ми аз пък вече не вярвам в такива неща, защото няма смисъл .. ;>

Естествено, че съществува...Аз съм влюбена
Това, че един, два пъти не се е получило съвсем не означава, че любов няма :) Както каза Мардиния, тя е навсякъде

Ми аз па не съм и няма да се влюбвам за напред, защо ли ще питате..еми както казах - майната и на любовта и нема поствам по тая тема вече :>