The Shifta War (1963–1967) (Разбойническа война) била опит за отцепване,в който сомалийският народ в Северния граничен район на Кения опитал да присъедини във Велика Сомалия заедно с други с такъв етнически произход. Кенийското правителство нарекло конфликта "shifta" на сомалийската дума за "разбойник",като част от опити за пропаганда. Кенийските противовъстанически части принудили насила граждани да се преместят в защитени градчета,също унищожили голям брой от животните, държани от пастирите сомалийци. Войната приключила през 1968, когато Абдиришид Али Шермарке, президент на Република Сомалия, подписал договор за прекратяване на военните действия с Кения. Обаче, насилието в Кения се изродило в дезорганизирано разбойничество, с редки опити за отцепническа агитация, през следващите няколко десетилетия. Войната предизвикала обширен разрив в начина на живот в областта, водещ до смяна от пастирски живот към заседнал,градски живот.

От 1926 до 1934, северния граничен район,обхващаш сегашната североизточна провинция и областите Марсабит,Мойале и Исиоло,бил затворен от британските колониални власти. Движението в и извън окръга било възможно само чрез "пропуски". Въпреки тези ограничения, пастирството пасвало добре на условията и жителите били относително преуспяващи. Антропологът Джон Бакстър забелязал през 1953,че бораните и the Sakuye (?!?) били добре нахранени и облечени и въпреки,че пастирският живот винаги изисква физическа сила, хората водели достоен и удовлетворяващ живот... Те са преуспявали в продължение на няколко години. През 1940, представителят на региона коментирал в свой доклад: " Бораните са изградили бездейна и малодушна обстановка чрез богатство и лек живот..."

На 26 юни,1960, 4 дена преди да се признае независимостта на британската сомалийска земя, британското правителство обявило,че всички сомалийски райони трябва да бъдат обединени в един административен регион. Около две-трети от сомалийците живеят в Сомалия, докато останалите са отделени в Djibouti (тогава френска Сомалия), сомалийския регион вЕтиопия и североизточна Кения. В навечерието на кенийската независимост през август 1963, британските власти късно разбрали,че новото кенийско правителство не желае да даде почти една-пета от района на тяхната новопоявила се нация. В отговор на това, Сомалия обявила: " Бе очевидно,че британското правителство не само е подвело сомалисйкото правителство през изминалите 18 месеца,но също и измамнически е насърчавало хората от североизточната провинция да повярват, че тяхното право на самоопределяне може да бъде осигурено от британското правителство чрез мирни и законни средства."

По този начин провинцията навлязла в период на постоянни престрелки между кенийската армия и подкрепяните от сомалийците бунтовници от Освободителното движение на северната гранична област. Едно непосредствено следствие било подписването през 1964 на договора за взаимозащита между управлението на Йомо Кенията и правителството на императора на Етиопия - император Haile Selassie. Началото на бунта (the
Bale revolt) в Етиопия през 1963 показал на Кения и Етиопия нуждата за съдействие за спирането на сомалийския иредентизъм. Обаче, договорът имал малък ефект, тъй като нито Кения,нито Етиопия били способни да възпрат пресичащия границата наплив от материални части.

В началото на войната, правителството обявило Извънредно положение. Това позволявало на държавната сигурност да задържа хора до 56 дена без съд, да конфискува имущество в отплата на актове на насилие и да намали събирането и движението на хората. По сомалийскта граница била създадена "забранена зона" и смъртното наказание било задължително за незаконно притежание на огнестрелни оръжия. " Специални съдилища" без гаранция за задължителен процес били създадени. Североизтокът,обявен за "специален окръг", бил подложен на почти освободен от ограничения правителствен контрол, включващ правото на задържане,арестуване или принудително местене на индивиди или групи, също и конфискуване на имущество и земя. Но,като част от усилията да се успокои обществото, Гласът на Кения бил предупреден да не се отнася към кофликта като "граничен спор", докато специална правителствена комисия решила да нарича въстаниците "shiftas" (разбойници) за да омаловажи политическия характер на войната.

По време на войната, новото кенийско правителство се разтревожило сериозно от увеличаващата се сила на сомалийската войска. Преди Независимостта, Сомалия имала слаба армия от 5000 кавалериста, която била неспособна да упражнява натиск отвъд границите си. Но през 1963 се обърнала за помощ към Съветския съюз, който откликнал на молбата като заел около 32 милиона долара. До 1969, 800 офицери получили съветско обучение, докато армията се разширила до 23 000 добре екипирани войници. Страхът на кенийците,че въстанието може да се превърне в конвенционален конфликт, който включва сомалийски редовни войски, бил добавен към грижата за новата въстаническа тактика за поставяне на земни мини. В писмо от 29 юли, 1966, кенийският постоянен секретар по отбраната Дансън Мламба предупредил журналиста Питър Гахати за предприемането на атаки срещу армията и полицията...и последната злополука, за която се пази мълчание, когато един полицейски ландроувър бил взривен от мина, която убила двама офицери и направила на парчета колата, е доста сериозно развитие на нещата.

Реакцията на кенийското правителство може да е била вдъхновена от противовъстаническите опити,правени от британците по време на бунта Мау Мау, който бил ръководен от the Kikuyu, които управлявали кенийско -африканското национално правителство. Гахати мислел,че те би трябвало " да си вземат бележка от (британските) операции , осъществени по време на извънредното положение срещу движението Мау Мау,които, със сигурност ще се съгласите, били значително ефективни. През 1967, страхът на кенийците достигнал връхната си точка и специален правителствен комитет бил създаден за да подготви мащабна война със Сомалия. Правителството също приело политика на задължително заселване на областта засегната от войната. През 1967, населението било преместено в 14 манятас, села,които били пазени от войски. Ученият Алекс де Уаал от Източна Африка описал резултата като "военно нападение срещу целия пастирски начин на живот", тъй като голям брой добитък бил конфискуван или избит, отчасти за да не могат guerrillas(??) да го ползват и отчаст за да принудят населението да изостави стадата си и да се премести в някоя манята. По този начин лишени от всичко, много номади станали част от градската нисша класа, докато образованите сомалийски кенийци избягали от страната. Правителството също заменило династичните султани, които били традиционните водачи, с управляващи с нисък ранг, които били посочвани от правителството.

През 1967, замбийският преситент Кенет Каунда осъществил мирни преговори между сомалийския министър-председател Мохамед Егал и Кениата. Преговорите донесли успех през октомври 1967, когато правителствата на Кения и Сомалия подписали меморандум за разбирателство,който довел до договор за прекратяване на военните действия. Стратегията за манята изиграла ключова роля в приключването на въстанието, въпреки че сомалийското правителство може също да е решило, че възможните облаги от война просто не са си стрували цената и риска. Но Сомалия не се
тказала от идеята за Велика Сомалия.

При липсата на отцепническа насока и с оттеглянето на сомалисйката подкрепа, много бивци бунтовници се върнали към традиционните си дейности на вражди межу клановете и крадене на добитък. Обаче нападенията не били правени от окървавените и добре въоръжени бойци. Главната причина за спирането на междуклановите войни била властта на султаните. Разтрогването на тази водаческа структура по време на войната оставило региона без приетия механизъм за справяне с конфликтите.

Принудителното заселване довело до стопанско раздвоение на жителите. Тези със средства вложили в търговия и уседнало фермерство. Тези без средства станали почасови работници, докато най- бедните били ограничени до зависимост от външни облекчителни помощи. Антропологът Джон Бакстър се върнал в селото в област Исиоло, което бил изследвал през 1953.


През 1982, само няколко щастливци все още живеели от пастирство. Около 40 процента от бораните и Sakuye от областта били отведени в моряшки градчета в новите административни общини. Там те си изкарвали препитанието, като се мотаели около бензиностанциите за странна работа, дебнели за мираа (miraa), правели алкохол незаконно, занимавали се с проституция и други подобни.

По този начин войната отбелязала началото на десетки години разбойничество, метежи и осигурителни мерки, в които североизточна Кения спечелила славата на неконтролируем и стихиен регион. Най-лошият единичен инцидент бил масовото убийство в Уагалла през 1984, в което представителят на провинцията наредил на защитните сили да съберат 5000 души от клана Дегодия дирижабъла в Уагалла, открили огън и след това се опитали да скрият труповете. Правителството признало през 2000,че 380 души са били убити, въпреки че независими оценители смятат,че са повече от 2000. Когато представителят на провинцията Мохамуд Салех започнал да управлява в края на 2000,имало сериозен спад в насилствените действия, отчасти благодарени на политиката на Салех срещу толерирането на злоупотребата със защитни сили.

Превод:valia