Full Version: Депресия
Изпадали ли сте в състоянието -депресия? Колко дълбоко сте навлизали в тази територия? Какво се случва с човек когато попадне в такова състояние? Депресията болест ли е? Как мислите вие?
Разбира се, че съм попададал в такива ситуации..все пак съм човешко същество, но ги преодолявам и продължавам напред с лекарството на времето :)
Депресия е доста силна дума...може би сте изпадали в меланхолия?...
| QUOTE (Sham @ May 26 2007, 04:25 PM) |
| Депресия е доста силна дума...може би сте изпадали в меланхолия?... |
Не знам вие в какво състояние сте изпадали но моето си е депресия, което е малко по-силно изявяване на тъгата, но включва и др симптоми освен тъга...
Осамотяваш се малко,осмисляш преживяното,вземаш си бележка и се опитваш да не повтаряш грешката :)
Ми аз 1-2 пъти в месеца, обикновено изпадам в странна меланхолия. Не е нужно да имам повод, просто се случва. И много добре знам как да си я лекувам, само че много малко хора искат да съдействат в такива моменти, и обикновено след като се наспя, на другия ден или съм ок, или почти.
В такива моменти наистина по-добро от съня лекарство няма :) Но и приятел в този момент би трябвало да ти помогне като те изслуша и ще ти по-олекне :)
Мда,може би депресия е силна дума,но все пак всеки си е изпадал в някакви по особени състояния. На мен ми се е случвало просто да забия напълно и да не ми се прави нищо и да ми е все тази за много неща... Иначе за депресията дали е болест - ами мисля,че е по скоро един вид внушение,някакво момчентно състояние,на което се поддаваме,отколкото болестно състояние.
| QUOTE (valia @ May 28 2007, 08:39 PM) |
| Мда,може би депресия е силна дума,но все пак всеки си е изпадал в някакви по особени състояния. На мен ми се е случвало просто да забия напълно и да не ми се прави нищо и да ми е все тази за много неща... Иначе за депресията дали е болест - ами мисля,че е по скоро един вид внушение,някакво момчентно състояние,на което се поддаваме,отколкото болестно състояние. |
напротив депресивносто състояние си е болестно състояние, което в най задълбочена форма, не лекувано може да доведе и до смърт.
А депресията в която изпадаме понякога е наистина мн лека форма, понякога в следствие от стреса и ежедневието и мина много бързо... докато истинскито депресивно състояние може да трае с години и меланхолията, за която бе споменато, е само част от множеството и симптоми.
Отново…това е състояние на нашите мисли и разбирания съчетани с реалността…виждаме, че нещата не са точно така както си мислим или ни се иска да са…тогава ние изпадаме в някаква „дупка”…
Всеки човек по различен начин може да се депресира и съответно да му мине…всичко това е до психични виждания на живота…има хора които въпреки дълбокото ти душевно състояние така могат да ти повлияят, че да забравиш всичко…дори и за миг ;)
Всеки човек по различен начин може да се депресира и съответно да му мине…всичко това е до психични виждания на живота…има хора които въпреки дълбокото ти душевно състояние така могат да ти повлияят, че да забравиш всичко…дори и за миг ;)
| QUOTE (Bathory @ Jun 7 2007, 12:13 AM) |
| Отново…това е състояние на нашите мисли и разбирания съчетани с реалността…виждаме, че нещата не са точно така както си мислим или ни се иска да са…тогава ние изпадаме в някаква „дупка”… Всеки човек по различен начин може да се депресира и съответно да му мине…всичко това е до психични виждания на живота…има хора които въпреки дълбокото ти душевно състояние така могат да ти повлияят, че да забравиш всичко…дори и за миг ;) |
Тук отново си зависи от личностната нагласа и от дълбочината на "пропадане", но както отбелязах депресията като болестно състояние не е само това.
Всеки човек е уникален по себе си, но точно за тези неща, за които говоря…са общи. Това е нещо обикновено и не е точно така както го мислиш…ние всички сме зависими от другия (това, че някой го отричат или се мъчат да се отделят е друг въпрос) и просто има хора…, които могат да покажат и да изопачат тази реалност по начин невъобразим за теб…да върнат чувството, че живееш…има!
| QUOTE (Bathory @ Jun 7 2007, 05:30 PM) |
| Всеки човек е уникален по себе си, но точно за тези неща, за които говоря…са общи. Това е нещо обикновено и не е точно така както го мислиш…ние всички сме зависими от другия (това, че някой го отричат или се мъчат да се отделят е друг въпрос) и просто има хора…, които могат да покажат и да изопачат тази реалност по начин невъобразим за теб…да върнат чувството, че живееш…има! |
Не смятам че аргументите ти са достатъчно силни и оборващи че да се откажа от своето мнение по въпроса.
Съгласна съм че хората като социални същества са свързани по един или друг начин, може би и зависими, но не виждам това какво общо има с депресията
Нямам и ни най малка идея да те оборвам.. просто представям моите виждания по въпроса.
И ако човек дори малко (дори и подсъзнателно) не иска да му се помогне…то тогава и сам не може…
И ако човек дори малко (дори и подсъзнателно) не иска да му се помогне…то тогава и сам не може…
възможно е, да! Но с всеки разговор и подходящото отношение човек може да промени положението 
Нищо не е загубено, докат не свърши 
Нищо не е загубено, докат не свърши
Абе майната му на любовта и на всичко, човек трябва да е щастлив от факта, че е жив на тая планета и че му е отредено да бъде ЧОВЕК !!!
| QUOTE (VIPBoy @ Jun 8 2007, 06:49 PM) |
| Абе майната му на любовта и на всичко, човек трябва да е щастлив от факта, че е жив на тая планета и че му е отредено да бъде ЧОВЕК !!! |
Това какво общо има с темата?
ПП Звучиш като огорчен човек
Ми не съм такъв, ама до такъв извод съм стигнал в ежедневието си ахаха :) как да е..офф топик :>
| QUOTE (Mardinia @ Jun 8 2007, 05:37 PM) |
| възможно е, да! Но с всеки разговор и подходящото отношение човек може да промени положението Нищо не е загубено, докат не свърши |
А аз какво казах?
Важното е не да се чувстваме зле..., а да знаем как да направим така, че да не попадаме в това състояние...да избегнем тази депресия...това може да стане, ако просто знаем, че живота е хубав!
QUOTE (Bathory @ Jun 8 2007, 07:52 PM)
| QUOTE (Mardinia @ Jun 8 2007, 05:37 PM) |
| възможно е, да! Но с всеки разговор и подходящото отношение човек може да промени положението Нищо не е загубено, докат не свърши |
А аз какво казах?
Важното е не да се чувстваме зле..., а да знаем как да направим така, че да не попадаме в това състояние...да избегнем тази депресия...това може да стане, ако просто знаем, че живота е хубав!
Добре! Но трябва да знаем също и как да помогнем на хора попаднали в това състояние
QUOTE (Mardinia @ Jun 8 2007, 08:02 PM)
Добре! Но трябва да знаем също и как да помогнем на хора попаднали в това състояние
Когато се покаже колко е хубав живота…трябва човека попаднал в тази „дупка” да види, че може и има хубаво…
Един цитат, който използвах преди време взет от форумите на дира преди още толкова време…
Когато се покаже колко е хубав живота…трябва човека попаднал в тази „дупка” да види, че може и има хубаво…
Един цитат, който използвах преди време взет от форумите на дира преди още толкова време…
| QUOTE |
| Здравей! Тъй като питаш защо често си депресирана, значи не се оплакваш само от познатата (след)празнична депресия, причинена от еуфорията, многото надежди за нещо прекрасно и неизменното им попарване. Но все пак присъщото на празниците редуване на големи очаквания и последвали разочарования може при теб да се проявява и през останалите периоди в годината. Винаги има поводи за големи надежди и винаги има обстоятелства, които ги смачкват или най-малкото тушират. Точно в големината на надеждите е, може би, основната причина за потиснатото ти настроение, тъй като колкото са по-големи, толкова по-малко вероятно е да се оправдаят. Или пък можем да говорим за баланс между равнището на претенции и равнището на реалност - колкото по-голяма е разликата между тях, толкова повече расте субективното неудовлетворение. Ниската ти самооценка се дължи на високата ти самооценака + високата ти самокритичност. Обръщаш внимание повече на грешките си и дефектите си, отколкото на постиженията и добрите си качества. Опитай се да обръщаш повече внимание на последните; напр. когато говориш с някой/и НЕ си мисли непрекъснато дали няма нещо да сбъркаш, дали не изглеждаш глупаво и т.н. а се старай да следиш самият разговор, да се усмихваш повече, да излъчваш повече сигнали на заинтересованост от другите (за които ти пука и които искаш да те харесват). Помни: каквато и глупост да кажеш, колкото и неадекватно да се "включиш" в някои моменти, ако през повечето време си се усмихвала и си излъчвала сигнали на приемане на другите, ти ще си възприета от тях изцяло позитивно, те ще те харесват и ти ще виждаш и ще знаеш, че те харесват, че си желан комуникативен партньор, а това изцяло ще подобри настроението ти. И обратно - може да си перфектна, но ако не излъчваш сигналите на приемане (усмивка, заинтересовано изражение и др.) ще бъдеш възприета като безполезна темерутка и сама ще се възприемаш като такава. Освена да те харесват, е важно ида те уважават (както сама казваш); това е малко по-друго - за да го осъществиш, трябва да си имаш някакви свои правила (може и да са неизвестни за другите), заради които някой път си готова да отложиш среща или да демонстрираш необичайна загриженост или да изразиш различно мнение или да направиш забележка; т.е. някакви твои правила, които не ти позволяват да си пълна конформистка, да следваш само обстоятелствата и желанията на другите. Комбинацията от излъчване на позитивни сигнали при общуване и следване на собствени правила е нещото, което ще те направи по-харесвана и уважавана. |
Депресия ... Това е най-наглата форма на слабост у човек без воля. Депресията е извинение на хора, на които им е скучно. Техният характер е омекнал до такава степен, че са неспособни да се справят с малък неуспех. Човек винаги трябва да може да оцени това, което има, а не да жалее по това което няма. Според проучване, най-щастливи са хората в Бангладеш. Защо ли? Защото ако днес си намерят нещо за хапване, те са щастливи, а ако не намерят - и утре е ден. Депресията е смешен, нахален и незряла каприз. Мнозина няма да се съгласят с мен. Но искам да се замислите, какви хора страдат от депресия?
Е депресията обикновено се проявява при "неспособните да се справят с малък проблем хора". За тях сигурно си е нормално.
Но пък си има различен вид проблеми и всякакви му там фактори, които влияят върху настроението на даден човек.
Така че депресията може да се прояви при всички.
Но пък си има различен вид проблеми и всякакви му там фактори, които влияят върху настроението на даден човек.
Така че депресията може да се прояви при всички.
| QUOTE (Death@01:44 AM) |
| Депресия ... Това е най-наглата форма на слабост у човек без воля. Депресията е извинение на хора, на които им е скучно. Техният характер е омекнал до такава степен, че са неспособни да се справят с малък неуспех. Човек винаги трябва да може да оцени това, което има, а не да жалее по това което няма. Според проучване, най-щастливи са хората в Бангладеш. Защо ли? Защото ако днес си намерят нещо за хапване, те са щастливи, а ако не намерят - и утре е ден. Депресията е смешен, нахален и незряла каприз. Мнозина няма да се съгласят с мен. Но искам да се замислите, какви хора страдат от депресия? |
Не смятам депресията за признак на слаба воля, нито за извинение при липса на занимание... За мен депресията е (както споменах) душевна дупка, в която може да попадне всеки не зависимо какъв характер притежава, не зависимо дали е богат или беден, дали социалния му живот е щастлив или не... Всеки среща в живота си трудности, всеки намира начин да се справи с тях, но и всеки понякога не издържа на напрежението и се депресира, изпада в унинение - време за размисъл - но с времето става и продължава... при различните личности трае различен период от време... Не виждам нищо лошо в депресията - стига състоянието да не се задълбава прекалено дълго и да не израстне в болестната си форма...
А хората в по-бедните страни са по-щастливи не за друго, а защото просто осъзнават нещата по малко по различен начин, гледат на живота в друг мащаб, малко от тези хора са много добре образовани - а знаем че най голямото проклятие е самото знание - начина на мислене, разбиране на нещата е по различен... Хора свикнали да живеят с малкото, радвайки се на това което получават може би не проявяват алчност( виж това не го знам със сигурност)...
PS. Явно всичко опира до начина на мислене и възприемане на нещата
Депресията ми е изключително познато състояние. Толкова познато, че понякога дори се чудя как съм още жива. Преминавала съм през ужасно тежки нейни форми. Но не мисля, че е признак на слаб характер. В моя случай е по- скоро признак на слаба психика... а моята е доста слаба.
хм..Лично у меня так каковой дипрессии не было.Было состояние.когда гвоорила "Не хочу,не могу,нет больше сил,не виижу смысла,мне плохо.." Но в скором времени друзья давали мне толчок ив се вставало на свои места
Поэтому тот,кто оказывается в таком ужасном психичеком состоянии,необходимо просто выговориться,легче точно будет..
Поэтому тот,кто оказывается в таком ужасном психичеком состоянии,необходимо просто выговориться,легче точно будет..
И аз съм малко краен по отношение на депресията - особено с всички тези "модни тенденций" а.к.а Имо стайл. Но да не задълбавам в друга тема - според мен депресията е стар "приятел" на хора, които отделят прекалено много време в размисъл на донякъде безсмислени неща, обръщащи прекалено много внимание на глупости, а не на важни неща като приятели/семейство и приятните моменти в живота, които при всеки нормален човек трябва да са основна опорна точка, а не просто "спънки" отнасящи ги за момент от тяхната толкова важна депресия...
Извинете ако обиждам някой...
- според мен депресията е стар "приятел" на хора, които отделят прекалено много време в размисъл на донякъде безсмислени неща, обръщащи прекалено много внимание на глупости, а не на важни неща като приятели/семейство и приятните моменти в живота, които при всеки нормален човек трябва да са основна опорна точка, а не просто "спънки" отнасящи ги за момент от тяхната толкова важна депресия... Извинете ако обиждам някой...