Според вас поговорката вярна ли е? И дали "убиване" трябва да се възприема в прекия смисъл на думата?
Въобще, кои са нещата, които не ни убиват?
Аз си имам виждане по въпроса, но много ми се иска да чуя и вашето мнение.
Full Version: Това, което не ме убива...
Нека поразсъждаваме над добре известната поговорка "Това, което не ме убива, ме прави по-силен"
Според вас поговорката вярна ли е? И дали "убиване" трябва да се възприема в прекия смисъл на думата?
Въобще, кои са нещата, които не ни убиват?
Аз си имам виждане по въпроса, но много ми се иска да чуя и вашето мнение.
Според вас поговорката вярна ли е? И дали "убиване" трябва да се възприема в прекия смисъл на думата?
Въобще, кои са нещата, които не ни убиват?
Аз си имам виждане по въпроса, но много ми се иска да чуя и вашето мнение.
Вярно е, според мен. Но зависи от къде ще го погледнеш. Принципно се има в предвид че човек който преживее някоя голяма драма, след това я преодолее би трябвало да стане емоционално и психически по силен при подобен сблъсък. Тоест чрез изживяване на болката, промяната на мирогледа човек душевно би трябвало да стане по силен.
Но има различни хора, и те възприемат живота и случващото се по различен начин. Затова за някои хора това важи, за други не важи.
Но има различни хора, и те възприемат живота и случващото се по различен начин. Затова за някои хора това важи, за други не важи.
Мардиния радвам се, че ти се включваш.
Аз също мисля, че поговорката е вярна, но ключовият момент тука е как се възприема думичката "убиване".
Не мислиш ли, че всяка голяма драма все пак убива нещичко в нас? Щом ни трябват сили, за да се възстановим после, значи сме се почувствали по-слаби.. нали така.
Дали нещастията ни правят по-силни, или точно обратното... отслабват ни психиката, докато ни сринат?
Та в този дух на разсъждения съм стигнала до извода, че под "нещата, които не ме убиват", е по-логично да се разбира хубавите неща, които ни се случват
и които ни зареждат с енергия и сили
И така съм съгласна.
радвам се, че ти се включваш.Аз също мисля, че поговорката е вярна, но ключовият момент тука е как се възприема думичката "убиване".
Не мислиш ли, че всяка голяма драма все пак убива нещичко в нас? Щом ни трябват сили, за да се възстановим после, значи сме се почувствали по-слаби.. нали така.
Дали нещастията ни правят по-силни, или точно обратното... отслабват ни психиката, докато ни сринат?
Та в този дух на разсъждения съм стигнала до извода, че под "нещата, които не ме убиват", е по-логично да се разбира хубавите неща, които ни се случват
и които ни зареждат с енергия и сили И така съм съгласна.
Да, определено има неща които понякога се случват и "убиват" частица от нас, но след всяка човешка драма, след всяко сриване, разруха идва момент когато човек малко по малко събира парченцата и построява живота си наново, идва момента когато е в състояние да премине през всичко. Е точно това мисля че е смисъла на "Всичко което не ме убива ме прави по силен".
Добре, но дали става въпрос само за големи драми? На всеки човек му се случват разнообразни драматични преживявания (условно да ги разделим на силни и слаби). След всяко едно от тях се претърпява душевна промяна и се стига до формиране на нови и изпадане на стари морални норми и ценности.
За това според мен "Всичко, което не ни убива" може да се разшири за да включва и тези неща. А защо да не може да се използва и при трупането на опит? Сблъсквайки се с различни препятствия всеки ден, ние придобиваме повече опит в живота (което може да се разгледа като последната част на поговорката "ме прави по-силен"). Все пак именно чрез опита придобиваме сила да се справим в живота.
За това според мен "Всичко, което не ни убива" може да се разшири за да включва и тези неща. А защо да не може да се използва и при трупането на опит? Сблъсквайки се с различни препятствия всеки ден, ние придобиваме повече опит в живота (което може да се разгледа като последната част на поговорката "ме прави по-силен"). Все пак именно чрез опита придобиваме сила да се справим в живота.
| QUOTE (Grethor @ May 25 2007, 11:36 PM) |
| Добре, но дали става въпрос само за големи драми? На всеки човек му се случват разнообразни драматични преживявания (условно да ги разделим на силни и слаби). След всяко едно от тях се претърпява душевна промяна и се стига до формиране на нови и изпадане на стари морални норми и ценности. За това според мен "Всичко, което не ни убива" може да се разшири за да включва и тези неща. А защо да не може да се използва и при трупането на опит? Сблъсквайки се с различни препятствия всеки ден, ние придобиваме повече опит в живота (което може да се разгледа като последната част на поговорката "ме прави по-силен"). Все пак именно чрез опита придобиваме сила да се справим в живота. |
Точно това и аз имам в предвид
Ми мен почти нищо не ме убива, ако нещо ме нарани..да речем любовта, тогава малко ме наранява, но раната затихва и болка не съм усещал продължително време...
| QUOTE (Grethor @ May 25 2007, 11:36 PM) |
| На всеки човек му се случват разнообразни драматични преживявания (условно да ги разделим на силни и слаби). След всяко едно от тях се претърпява душевна промяна и се стига до формиране на нови и изпадане на стари морални норми и ценности. |
Добре де, ама къде е казано, че трябва да стоим в коловоза на драматичните преживявания? На човек все пак не му се случват само лоши неща.
На вас не ви ли се е случвало да се почувствате по-силни благодарение на нещо хубаво, което ви се е случило?
П.С. Знаех си, че никой не ми споделя теорията
Точно това имах предвид, като споменах за различните препятствия (които може да са хубави или лоши преживявания). Трупайки опит чрез тях ставаме по-силни (или поне си възвръщаме предишната сила).
Е, ако това си имал предвид, значи сме на едно мнение
Хмм,мисля си,че точно всичко,което преживяваме,независимо дали е хубаво или лошо и което е в повече от нормалното,ни прави по-силни по един или друг начин.
хубавите неща... знам ли, амбицират ме повечко. Лошите хич, ама хич не ме правят по- силна, напротив. Сриват ме отвсякъде и после седя и се чудя защо ли не са ме убили...
Е да, обаче едва ли ще допуснеш нещо подобно да се случи втори път. Това не те ли прави по-силна?
Естествено за напред ще внимаваш да не се изгориш, така както първият. А мен сърцето ми е лед и едва ли ще има жена, която да го разтопи, така че не се притеснявам дали ще съм наранен или не.
| QUOTE (Grethor @ Jun 6 2007, 02:05 PM) |
| Е да, обаче едва ли ще допуснеш нещо подобно да се случи втори път. Това не те ли прави по-силна? |
Грешки се повтарят, потретват и подесетват
и все пак не за това е темата. П.С. Който се чувства по-силен след нещастия и загуби - евала. Аз не го мога тоя номер
| QUOTE (chocolate @ Jun 6 2007, 05:59 PM) |
| П.С. Който се чувства по-силен след нещастия и загуби - евала. Аз не го мога тоя номер |
Аз също
По-скоро се чувствам по-озлобена 
Ми не знам дали мен ме прави по-силен, може би ще поспоря с моят пост..не че искам да копирам мнението на Мардиниа, не ме разбирайте погрешно, но аз съм забелязал, че и аз като предходния юзър ставам по-зъл. Но друго странно е при мен, че ако чувствата са се запизили към даден човек, така както съм го харесвал първият път, изпитвам увлечение към него още :)
QUOTE (chocolate @ Jun 6 2007, 05:59 PM)
| QUOTE (Grethor @ Jun 6 2007, 02:05 PM) |
| Е да, обаче едва ли ще допуснеш нещо подобно да се случи втори път. Това не те ли прави по-силна? |
Грешки се повтарят, потретват и подесетват
и все пак не за това е темата. П.С. Който се чувства по-силен след нещастия и загуби - евала. Аз не го мога тоя номер
Chocolate го каза точно, няма нужда да се повтарям.
Добрата дума, доброто отношение може да ни възроди, а лошата дума и отношение към нас да ни убие. Ще дам простичък пример. Имаш идея, създаваш нещо, което е полезно за хората, но власт имащи безхаберни люди отхвърлят твоятя идея и ти се чувстваш като убит. На физическо ниво това е спонтанния аборт. Умира твоята рожба, а на духовно ниво създадено от теб творение. Това не ни убива физически, но духовно- да. Само вярата в себе си и в силата на природата може да ни помогне да се възродим отново и да продължим напред.
| QUOTE (Johano @ Jun 23 2007, 08:21 PM) |
| Това не ни убива физически, но духовно- да. |
Точно това и аз имах имах предвид, браво Johano
май по-ясно от мене успя да го кажеш.И винаги ми е било чудно защо толкова много хора го пренебрегват този аспект, поне ползвайки гореспоменатата поговорка..
Здравей chocolate !!! Благодаря за милите думи !!! Напоследък много хора се промениха. Започнаха да мислят като "долари", а не като човеци. От тук и проблема в мисленето. Често пъти разговаряме с човек, а той "трудно вдява" какво му каззваш. Ти си приказваш, обясняваш, а той не "вдява". Ако на такъв му подскажеш идея за далавера веднага ще те разбере, ще се възползва от идеята, която ще приеме за свой. Изпадайки в материалната крайност, хората се отдалечават, или напълно се изолират от другата крайност - духовното. От тук и проблемът. Колкото си по-далеко от "златната среда", толкова по-зле. Не случайно мъдрия българин е казал: "Ум - царува, ум - робува, ум - патки пасе", а поета : " Не всичко е пари приятелю".
Забравяш че живеем в материален свят. Най-святото за човека е парата... Душата е оставена нейде на заден план. Не всички хора се париномани, златолюбци... но светът и хората са такива, че забравят вътрешния си свят. Колко са хората, които обичат да размишляват, които сядат на една маса и говорят за душата и засягащите я тематики? По скоро хората говорят за пари, политика - пак пари, спорт - пак пари, жени - пак пари... Всичко се върти около парата! Няма как другояче да е - живеем в материален свят. Хората които са почитатели другото, различното от парите са наистина много малко. Тъй като как човек да не мисли за пари като живота му се върти около тях. Така е устроено общество. При една промяна - мисленето би се променило, ценностната система би се променила... Но за сега "колкото повече, толкова повече" 
QUOTE (Mardinia @ Jun 6 2007, 10:05 PM)
| QUOTE (chocolate @ Jun 6 2007, 05:59 PM) |
| П.С. Който се чувства по-силен след нещастия и загуби - евала. Аз не го мога тоя номер |
Аз също
По-скоро се чувствам по-озлобена Добре,а тази злоба не те ли кара да продължиш напред въпреки всичко,не те ли нахъсва по някакъв начин? Според мен това е един от начините или дори едно от доказателствата,че нещата които ни се случват ни правят по-силни по един или друг начин,именно защото дори и чрез злоба сме успели да се преборим със въпросното нещо и сме готови за нови предизвикателства.
Озлоблението действа на всеки различно,макар да се обособяват две групи - тези ,които продължават, и тези,които не.
Ммм..защо ли надушвам, че стига ме в тема, която е на моя вълна...? Ами озлоблението по някакъв начин те кара да мразиш всички хора, които си ги считал за свой приятели и дори семейството си мразиш , когато си погълнат от това страховито чувство. Лично аз съм навлизал много пъти в него и да ви кажа, че е по-добре да си добър към хората , дори и към тези, които не ги харесваш и удобряваш, защото станеш ли зъл.. това е най-лошото, което може да се случи на човек. Но пък от друга страна злобата си има и своя положителна черта, която valia спомена и тя наистина помага, абсолютно винаги. А за след това си зависи дали човек ще предпоче да бъде добър или да бъде злобен за цял живот.
Чакай малко...никой не говори,че тази злоба остава,тогава отиваме в някаква крайна фаза на озлоблението и трябва човекът да е адски отчаян и нежелаещ да продължи напред за да се стигне до оставащата злоба...
И да,при всеки е различко...въпросът е човек да е достатъчно силен и самоконтролиращ се за да си наложи,че въпреки всичко ще продължи...именно точно този самоконтрол и вяра правят човекът по-силен според мен.
И да,при всеки е различко...въпросът е човек да е достатъчно силен и самоконтролиращ се за да си наложи,че въпреки всичко ще продължи...именно точно този самоконтрол и вяра правят човекът по-силен според мен.
Мога да предложа нещо, което лично аз започнах от няколко дни:
http://www.kehoeducation.com/
Той е невероятен, лекциите му също.Сайтът е на български.
http://www.kehoeducation.com/
Той е невероятен, лекциите му също.Сайтът е на български.