Избирателни права за Европейския парламент и за местни органи на властта
Разпределението на депутатските места в Европейския парламент след присъединяването към ЕС на първата група от 10 страни-кандидати:
Приложението на Договора от Ница по отношение на България ще бъде безусловно. По никакъв начин няма да бъде допуснато ощетяване на страната ни, било чрез намаляване на броя на отредените депутатски места в ЕП, било чрез предрешаване на датата за присъединяването ни към ЕС.
България закри преговорите по глава 30 ‘Институционални въпроси’ на основата на договореностите от Ница. Ангажиментите на ЕС в преговорите по глава 30 също се основават на Договора от Ница, който влезе в сила преди няколко дни.
Решенията по институционалните въпроси в Договора от Ница (по-специално в Протокола за разширяването на ЕС, който е неизменна част от Договора от Ница) са приемани на основата, че ЕС ще се състои от 27 страни-членки в бъдеще.
Общият брой на депутатите в Европейския парламент следва да бъде максимум 732, съгласно Договора от Ница. Този брой включва депутатите и от новите страни-членки.
За периода 2004-2009 г. (периода на следващия мандат на ЕП) общият брой на депутатите в Европейския парламент ще бъде равен на броя представители на настоящите страни-членки плюс броя представители на новите страни-членки, подписали договори за присъединяване не по-късно от 1 януари 2004 г.
Поради възможността между 2004 и 2009 г. броят на страните-членки на ЕС да бъде по-малък от 27 за определен период от време, Договорът от Ница предвижда преразпределение на ‘свободните’ депутатски места в ЕП, пропорционално за всяка страна-член (т.нар. ‘pro rata correction’).
Новите страни-членки ще имат толкова евро-депутата, колкото предвижда Договорът от Ница, плюс ‘pro rata correction’.
При очакваното си присъединяване към ЕС от 1 януари 2007 г. България ще получи, на основата на същия принцип, предвидените от Договора от Ница 17 депутатски места, плюс ‘pro rata correction’. Така, корекцията ще се приложи и към броя на депутатите от България (и Румъния), така както тя ще бъде приложена и за първите 10 нови страни-членки. Таванът от 732 места ще бъде надхвърлен временно до следващите избори за Европейски парламент през 2009 г., но това е казус, предвиден в Договора от Ница.
Впрочем, съгласно Договора от Ница всички настоящи страни-членки на ЕС губят между 3 и 15 депутатски места в Европейския парламент, с цел приспособяването на ЕП към разширяването с нови 12 страни-членки (изключение правят само Германия и Люксембург - най-голямата и най-малката по брой на населението страни-членки на ЕС понастоящем).
Чл. 8(b)2 гласи, че "Всеки гражданин на Съюза, пребиваващ в страна-член, на която не е гражданин има право да гласува и да се кандидатира при избори за Европейски парламент при същите условия както собствените и граждани." Целта на включването на избирателните права в европейското гражданство е да се редуцира демократичния дефицит и с цел укрепване на европейската идентичност. Целта на чл.8(b)2 е не толкова да хармонизира националното законодателство в отделните страни, а да постави като база за упражняване на правата,визирани в него на основата на пребиваването за сметка на националността. В случая не се визират националните парламентарни избори, доколкото последните са тясно свързани с националния суверенитет.
чл. 8(b)2 предвижда по-нататъшна регламентация, която да се приеме единодушно от Съвета по предложение на Комисията и след консултации с Европейския парламент. Установения краен срок за това е 31 Декември 1994 г. Европейската Комисия представя официалното си предложение през Октомври 1993 г. В преамбюла на директива 93/109 за изборите за ЕП Европейската Комисия разглежда правата като последствие от правото на свободно движение и установяване, които гражданите на Съюза имат на базата на чл. 8а.
В чл. 2 на директива 93/109 се дефинират някои основни понятия- преди всичко на базата на Акта за преки избори от 1976 г., както и при отчитане на националното законодателство, прието впоследствие във всяка отделна страна. В чл. 3 се уточняват условията за упражняване на правото на глас и правото за кандидатиране, като се прави връзка с декларацията за националноста, анексирана към ДЕС - тоест на страните- членки се предоставя правото да определят кръга от лицата , ползващи се от правото по чл.8(b)2 . Минимален срок на пребиваване в чл.3(b), както и в чл. 5 не е поставен, за да се избегне намеса в определянето му на национално ниво. Това важи и за изискванията за възраст, които при активното избирателно право навсякъде е 18 години, но при пасивното избирателно право варира от 18 до 25 години. На гражданите на Съюза се предоставя възможност да изберат къде да гласуват - в Държавата, чиито граждани са или в държавата където пребивават постоянно, но се елиминира възможността за двойно гласуване - чл.4(1),(2).
Възможност за дерогиране
Средния % на потенциалните избиратели от други страни - членки в отделните държави е между 0,3 и 6%; Ярко изключение е Люксембург, където този процент е 29%, като в отделни избирателни райони надвишава 50%. Под влияние на тези обстоятелства чл.14(1) предвижда, че страна-член може да дерогира правото ( по чл. 3,9 и 10 ) ако делът на потенциалните гласоподаватели от други страни-членки, пребиваващи в съответната държава надхвърли 20% от общия брой избиратели.12 ( това може да стане и чрез поставяне на допълнителни изисквания за продължителност на пребиваването ,но не повече от 5 години за активното и 10 години за пасивното избирателно право.) Допуска се и възможност страните-членки да влияят върху условията за кандидатиране. Не могат да бъдат дерогирани избирателни права на лица, които са загубили правото да гласуват в собствената си страна.
С оглед на възникналите сериозни спорове около тези възможности за дерогиране на правата по чл. 8(b)2 ( упреците са, че с директивата се ограничават права, предоставени с ДЕС ) се взима решение 18 месеца преди всеки избор на Европейски парламент, Комисиата да представя доклад пред ЕП и Съвета за текущото положение и необходимостта от евентални корекции13 .
В своя резолюция, приета на основата на доклада Fromend-Meurice ЕП изразява негативното си отношение към възможностите за дерогиране в чл. 14 като противоречащи на съдържанието и духа на чл. 6 от ДЕО. В нея се призовава за отпадане на този текст до 2004 г.
Въпросът за правото на политическо участие на гражданите е поставен на най-високо ниво на срещата в Париж -10-11 декември 1974 г., на която наред с институционализирането на Европийския Съвет се потвърждава желанието на държавите-членки за разширяване на обхвата на Европейското политическо сътрудничество. Това "политизиране на Общностите има за своя цел елиминиране на различията в правата на гражданите, произтичащи от техните националности, уеднаквяване не само на икономическите, но и на политическите права на гражданите.
Активната дейност по въпроса е възобновена при подготовката на Междуправителствената конференция в Люксембург от 1985 г., която изготвя Единния Европейски Акт. На 14 Ноември 1985г. Е Парламент приема резолюция за "активното и пасивно избирателно право в местните избори на гражданите на държави-членки на ЕИО в държаната по пребиваване.", в която се призовава Комисията да реализира правото си на законодателна инициатива за нормативно закрепване на правата.
Чл. 8в-1 от ДЕС гласи, че "Всеки гражданин на Съюза, живеещ в държава-член, на която не е гражданин има право да гласува и да се кандидатира в избори за местни органи на властта, при същите условия както и собствените и граждани."
С изключение на условията за упражняването на правото, които са в правомощията на Съвета, чл. 8b препраща към националните законодателства.
Предвижда се правото да се упражнява в съответствие с детайлна регламентация, за изготвянето на която е поставен краен срок- 31 Декември 1994 г. Визираната регламентация се осъществява с директива 94/80 , приета на базата на предложението на Е Комисия за местни избирателни права от 1988 г. Комисията интерпретира предоставената възможност като запазване на правата в собствената страна и придобиване на нови в страната на пребиваването. Тази възможност за паралелно гласуване не означава, че се предоставя възможност за двойно гласуване.
Като се има предвид, че националните законодателства по принцип изискват наличие на стабилна връзка между лицето и местната власт, за която то гласува или се кандидатира, Комисията разглежда практическото значение на паралелното гласуване като твърде ограничено. Паралелното гласуване не на последно място се приема и поради практическата невъзможност да бъде избегнато поради трудностите свързани с обмена на нужната информация. Като резултат само някои от страните- членки допускат техни граждани, живеещи в чужбина да гласуват и на местни избори в собствените си страни (Германия, Франция, Италия и Испания ).
Друга основна задача на директивата е да определи административното ниво, до което се прилага правото на гласуване и кандидатиране в местни избори. Даденото определение гласи: "Основното ниво на управленски и административни структури, които са избрани при преки и всеобщи избори, в съответствие със законите във всяка страна-член и са упълномощени да решават въпроси от местно значение."10 Тези административни структури са изброени в анекс към директивата. Като основни критерии са заложени наличието на определена територия, определена степен на независимост, независимо представително тяло, избрано при преки и всеобщи избори, на базата на съответен закон. В това отношение директивата е във връзка с Европейската харта за местно самоуправление, приета в Съвета на Европа през 1985 г.21 Отправката към националните законодателства като резултат от прилагане на принципа за субсидиарност дава възможност всяка страна-член сама да определи кои структури попадат в гореспоменатата категория. Особено важно е да се отбележи, че принципа за еднакво третиране в чл. 8b се прилага в рамките на всяка страна поотделно, а не като цяло на общностно ниво. "При равни условия" означава титулярите на правото, предоставено с ДЕС да го упражняват в такъв обем и при спазване на ограниченията, предвидени за националните граждани. Необходимо е лицата да са дееспособни по смисъла на вътрешните разпоредби на държавата по пребиваване (например по отношение на изискваната възраст ).При това положение е напълно възможно лицето да отговаря на изискванията на отечествения си закон, но не и на тези на закона на държавата по пребиваването.
Тясното индентифициране на избирателните права с европейското гражданство е подходящ аргумент за изключването на гражданите от трети страни, така като и включването на граждани на страни-членки не е толкова поради участието и приноса им към местната гражданска и политическа общност, а в резултат на схващането за принадлежност към наднационалния правов ред, концепция, която не би била реална без привличането и участието на тези граждани.
Не бива да се забравя, че между държавите- членки има немалки различия по отношение на местното самоуправление. В страните от континенталнато правна система структурате и функциите на местните органи на властта по право се уреждат в националните конституции, което им гарантира определено ниво на защита, за разлика от Великобритания и Ирландия, където положението на местните власти е установено със закон. По принцип в англосаксонската система органите на местното самоуправление не подлежат на контрол от централната изпълнителната власт. Те автономно, независимо от централните органи осъществяват управление чрез различни самоуправленски структури - съвет на графството, съвет на муниципиалните градове, градски и селски съвети, енорийски събрания на църковните общности и т.н.
В континенталната правна система местните органи подлежат на контрол от страна на изпълнителната власт. Определени държавни институции могат да утвърждават решения на общинските органи. Тази зависимост на самоуправляващите се структури от държавата се проявява по различен начин в отделните европейски страни. Във Франция тези органи в известна степен са подчинени на централната власт, доколкото им се възлагат държавни задачи по въпроси от местно значение. Общинския съвет избира кмет, които има двояка функция - от една страна е представител на централната власт и изпълнява разпорежданията на висшите държавни органи, а от друга се грижи за общинските дела. В Гърция органите за местно самоуправление притежават административна самостоятелност. Държавата има право само на надзор по отношение на тях.
Двете системи на местно самоуправление притежават различни особености. Те се определят както от принципите, заложени в тях, така и от обективните потребности на обществото от традициите и т.н. В отделните страни местните органи решават различни задачи на самоуправляващите се общности.
Дефинициите на "пребиваване" и "националност" в чл. 2-1с,d са идентични с тези в директива 93/109 за изборите за Европейския парламент. При изготвянето на директивата Е Комисия отказва унифицирано определяне на минималните срокове за пребиваване, които биха могли да се поставят като изискване за упражняване на правата по отношение на местни избори. В чл.4(1) се препоръчва страните да имат предвид и сроковете в останалите държави. Липсата на фиксиран срок на пребиваване до известна степен контрастира с определения в конвенцията на Съвета на Европа 5 годишен срок.
Възможност за дерогиране.
Директива 94/80 отбелязва значителен напредък с установяването на пребиваването като база за правата по чл. 8(в)1, но с оглед на значителните различия между отделните страни-членки по отношение на местното самоуправление, както и проявените резерви от някои национални правителства , се допуска възможност да дерогиране с цел смекчаване на намесата в действащите в отделните страни избирателни механизми.
На първо място дефиницията в чл. 2(1)b на директивата не включва общностна компетентност по отношение на правомощията и отговорности на местните органи, както и гласуванията вътре в тези органи ( отделните държави могат да лишат лице, избрано в колективен местен орган от правото да участва при решаването и гласуването на определени въпроси ) Тази възможност е обект на основателни критики поради опасността от твърде широкото и използване и това, че на практика правото за участие в местните органи на властта става прекалено зависимо от националните правителства.
Друга възможност за дерогиране на правата се предоставя в чл. 5(3), където се дава право на отделните страни-членки да запазят само за свои граждани ръководните постове в местната администрация11. Допуска се временно въвеждане на тези ограничения, но при условие че мерките, предприети от страните са съвместими с ДЕС и общите принципи на правото. Според някои автори чл.5(3) се базира на чисто функционални критерии като предоставя възможност на страните да определят постовете, достъпни само за собствените им граждани, но това може да става само по функционални признаци и същностни характеристики а не с фиксиране на конкретни длъжности.
По подобие на директива 93/109 за изборите за ЕП и в директва 94/80 за избирателните права и възможността за кандидатиране в местни избори - в чл. 12 се допуска дерогиране на правата в случаите когато броят на постоянно пребиваващите лица от други страни-членки, на възраст, позволяваща им да участват в избори надвишава 20% от общия брой на избирателите в съответната страна.
Допуска се и дерогиране на правото за гласуване в местни избори при пребиваване по- кратко от 1 мандат на органа, за който се гласува, а в случаите когато лицето се кандидатира- при пребиваване по кратко от 2 мандата на органа.12
На определени страни се предоставят и по-широки възможности- такъв е случая с Белгия, на която е предоставена възможност в съответствие с чл. 12 (2 ) да ограничи правото на глас за ограничен брой местни органи при условие, че уведоми за това Комисията 1 година преди това.
Правото на гласуване и кандидатиране по традиция са ограничени до лицата, притежаващи националността или гражданството на съответната държава. Това е причината подобно политическо участие да се схваща като същността на гражданствто. Индивидите, които пребивават в държава, чиито граждани не са се оказват в неблагоприятна позиция. Тези възприети по традиция ограничения произтичат от тясното обвързване на статуса на гражданин с политическите права. Западно-европейските държави не правят изключение от тези принципи. В периода до приемането на ДЕС страните-членки могат условна да бъдат разделени на 3 групи:
1/ Държави които предоставят избирателни права на граждани на други страни-членки и на лица от трети страни на основание на тяхното постоянно пребиваване (Дания, Ирландия, Холандия, Швеция и Финландия).
2/ Държави, предоставящи избирателни права на граждани на държави, с които имат специални отношения, които са исторически обусловени (Великобритения, Португалия ).
3/ Държави ,запазващи избирателните права само за свои граждани.
Разпределението на депутатските места в Европейския парламент след присъединяването към ЕС на първата група от 10 страни-кандидати:
Приложението на Договора от Ница по отношение на България ще бъде безусловно. По никакъв начин няма да бъде допуснато ощетяване на страната ни, било чрез намаляване на броя на отредените депутатски места в ЕП, било чрез предрешаване на датата за присъединяването ни към ЕС.
България закри преговорите по глава 30 ‘Институционални въпроси’ на основата на договореностите от Ница. Ангажиментите на ЕС в преговорите по глава 30 също се основават на Договора от Ница, който влезе в сила преди няколко дни.
Решенията по институционалните въпроси в Договора от Ница (по-специално в Протокола за разширяването на ЕС, който е неизменна част от Договора от Ница) са приемани на основата, че ЕС ще се състои от 27 страни-членки в бъдеще.
Общият брой на депутатите в Европейския парламент следва да бъде максимум 732, съгласно Договора от Ница. Този брой включва депутатите и от новите страни-членки.
За периода 2004-2009 г. (периода на следващия мандат на ЕП) общият брой на депутатите в Европейския парламент ще бъде равен на броя представители на настоящите страни-членки плюс броя представители на новите страни-членки, подписали договори за присъединяване не по-късно от 1 януари 2004 г.
Поради възможността между 2004 и 2009 г. броят на страните-членки на ЕС да бъде по-малък от 27 за определен период от време, Договорът от Ница предвижда преразпределение на ‘свободните’ депутатски места в ЕП, пропорционално за всяка страна-член (т.нар. ‘pro rata correction’).
Новите страни-членки ще имат толкова евро-депутата, колкото предвижда Договорът от Ница, плюс ‘pro rata correction’.
При очакваното си присъединяване към ЕС от 1 януари 2007 г. България ще получи, на основата на същия принцип, предвидените от Договора от Ница 17 депутатски места, плюс ‘pro rata correction’. Така, корекцията ще се приложи и към броя на депутатите от България (и Румъния), така както тя ще бъде приложена и за първите 10 нови страни-членки. Таванът от 732 места ще бъде надхвърлен временно до следващите избори за Европейски парламент през 2009 г., но това е казус, предвиден в Договора от Ница.
Впрочем, съгласно Договора от Ница всички настоящи страни-членки на ЕС губят между 3 и 15 депутатски места в Европейския парламент, с цел приспособяването на ЕП към разширяването с нови 12 страни-членки (изключение правят само Германия и Люксембург - най-голямата и най-малката по брой на населението страни-членки на ЕС понастоящем).
Чл. 8(b)2 гласи, че "Всеки гражданин на Съюза, пребиваващ в страна-член, на която не е гражданин има право да гласува и да се кандидатира при избори за Европейски парламент при същите условия както собствените и граждани." Целта на включването на избирателните права в европейското гражданство е да се редуцира демократичния дефицит и с цел укрепване на европейската идентичност. Целта на чл.8(b)2 е не толкова да хармонизира националното законодателство в отделните страни, а да постави като база за упражняване на правата,визирани в него на основата на пребиваването за сметка на националността. В случая не се визират националните парламентарни избори, доколкото последните са тясно свързани с националния суверенитет.
чл. 8(b)2 предвижда по-нататъшна регламентация, която да се приеме единодушно от Съвета по предложение на Комисията и след консултации с Европейския парламент. Установения краен срок за това е 31 Декември 1994 г. Европейската Комисия представя официалното си предложение през Октомври 1993 г. В преамбюла на директива 93/109 за изборите за ЕП Европейската Комисия разглежда правата като последствие от правото на свободно движение и установяване, които гражданите на Съюза имат на базата на чл. 8а.
В чл. 2 на директива 93/109 се дефинират някои основни понятия- преди всичко на базата на Акта за преки избори от 1976 г., както и при отчитане на националното законодателство, прието впоследствие във всяка отделна страна. В чл. 3 се уточняват условията за упражняване на правото на глас и правото за кандидатиране, като се прави връзка с декларацията за националноста, анексирана към ДЕС - тоест на страните- членки се предоставя правото да определят кръга от лицата , ползващи се от правото по чл.8(b)2 . Минимален срок на пребиваване в чл.3(b), както и в чл. 5 не е поставен, за да се избегне намеса в определянето му на национално ниво. Това важи и за изискванията за възраст, които при активното избирателно право навсякъде е 18 години, но при пасивното избирателно право варира от 18 до 25 години. На гражданите на Съюза се предоставя възможност да изберат къде да гласуват - в Държавата, чиито граждани са или в държавата където пребивават постоянно, но се елиминира възможността за двойно гласуване - чл.4(1),(2).
Възможност за дерогиране
Средния % на потенциалните избиратели от други страни - членки в отделните държави е между 0,3 и 6%; Ярко изключение е Люксембург, където този процент е 29%, като в отделни избирателни райони надвишава 50%. Под влияние на тези обстоятелства чл.14(1) предвижда, че страна-член може да дерогира правото ( по чл. 3,9 и 10 ) ако делът на потенциалните гласоподаватели от други страни-членки, пребиваващи в съответната държава надхвърли 20% от общия брой избиратели.12 ( това може да стане и чрез поставяне на допълнителни изисквания за продължителност на пребиваването ,но не повече от 5 години за активното и 10 години за пасивното избирателно право.) Допуска се и възможност страните-членки да влияят върху условията за кандидатиране. Не могат да бъдат дерогирани избирателни права на лица, които са загубили правото да гласуват в собствената си страна.
С оглед на възникналите сериозни спорове около тези възможности за дерогиране на правата по чл. 8(b)2 ( упреците са, че с директивата се ограничават права, предоставени с ДЕС ) се взима решение 18 месеца преди всеки избор на Европейски парламент, Комисиата да представя доклад пред ЕП и Съвета за текущото положение и необходимостта от евентални корекции13 .
В своя резолюция, приета на основата на доклада Fromend-Meurice ЕП изразява негативното си отношение към възможностите за дерогиране в чл. 14 като противоречащи на съдържанието и духа на чл. 6 от ДЕО. В нея се призовава за отпадане на този текст до 2004 г.
Въпросът за правото на политическо участие на гражданите е поставен на най-високо ниво на срещата в Париж -10-11 декември 1974 г., на която наред с институционализирането на Европийския Съвет се потвърждава желанието на държавите-членки за разширяване на обхвата на Европейското политическо сътрудничество. Това "политизиране на Общностите има за своя цел елиминиране на различията в правата на гражданите, произтичащи от техните националности, уеднаквяване не само на икономическите, но и на политическите права на гражданите.
Активната дейност по въпроса е възобновена при подготовката на Междуправителствената конференция в Люксембург от 1985 г., която изготвя Единния Европейски Акт. На 14 Ноември 1985г. Е Парламент приема резолюция за "активното и пасивно избирателно право в местните избори на гражданите на държави-членки на ЕИО в държаната по пребиваване.", в която се призовава Комисията да реализира правото си на законодателна инициатива за нормативно закрепване на правата.
Чл. 8в-1 от ДЕС гласи, че "Всеки гражданин на Съюза, живеещ в държава-член, на която не е гражданин има право да гласува и да се кандидатира в избори за местни органи на властта, при същите условия както и собствените и граждани."
С изключение на условията за упражняването на правото, които са в правомощията на Съвета, чл. 8b препраща към националните законодателства.
Предвижда се правото да се упражнява в съответствие с детайлна регламентация, за изготвянето на която е поставен краен срок- 31 Декември 1994 г. Визираната регламентация се осъществява с директива 94/80 , приета на базата на предложението на Е Комисия за местни избирателни права от 1988 г. Комисията интерпретира предоставената възможност като запазване на правата в собствената страна и придобиване на нови в страната на пребиваването. Тази възможност за паралелно гласуване не означава, че се предоставя възможност за двойно гласуване.
Като се има предвид, че националните законодателства по принцип изискват наличие на стабилна връзка между лицето и местната власт, за която то гласува или се кандидатира, Комисията разглежда практическото значение на паралелното гласуване като твърде ограничено. Паралелното гласуване не на последно място се приема и поради практическата невъзможност да бъде избегнато поради трудностите свързани с обмена на нужната информация. Като резултат само някои от страните- членки допускат техни граждани, живеещи в чужбина да гласуват и на местни избори в собствените си страни (Германия, Франция, Италия и Испания ).
Друга основна задача на директивата е да определи административното ниво, до което се прилага правото на гласуване и кандидатиране в местни избори. Даденото определение гласи: "Основното ниво на управленски и административни структури, които са избрани при преки и всеобщи избори, в съответствие със законите във всяка страна-член и са упълномощени да решават въпроси от местно значение."10 Тези административни структури са изброени в анекс към директивата. Като основни критерии са заложени наличието на определена територия, определена степен на независимост, независимо представително тяло, избрано при преки и всеобщи избори, на базата на съответен закон. В това отношение директивата е във връзка с Европейската харта за местно самоуправление, приета в Съвета на Европа през 1985 г.21 Отправката към националните законодателства като резултат от прилагане на принципа за субсидиарност дава възможност всяка страна-член сама да определи кои структури попадат в гореспоменатата категория. Особено важно е да се отбележи, че принципа за еднакво третиране в чл. 8b се прилага в рамките на всяка страна поотделно, а не като цяло на общностно ниво. "При равни условия" означава титулярите на правото, предоставено с ДЕС да го упражняват в такъв обем и при спазване на ограниченията, предвидени за националните граждани. Необходимо е лицата да са дееспособни по смисъла на вътрешните разпоредби на държавата по пребиваване (например по отношение на изискваната възраст ).При това положение е напълно възможно лицето да отговаря на изискванията на отечествения си закон, но не и на тези на закона на държавата по пребиваването.
Тясното индентифициране на избирателните права с европейското гражданство е подходящ аргумент за изключването на гражданите от трети страни, така като и включването на граждани на страни-членки не е толкова поради участието и приноса им към местната гражданска и политическа общност, а в резултат на схващането за принадлежност към наднационалния правов ред, концепция, която не би била реална без привличането и участието на тези граждани.
Не бива да се забравя, че между държавите- членки има немалки различия по отношение на местното самоуправление. В страните от континенталнато правна система структурате и функциите на местните органи на властта по право се уреждат в националните конституции, което им гарантира определено ниво на защита, за разлика от Великобритания и Ирландия, където положението на местните власти е установено със закон. По принцип в англосаксонската система органите на местното самоуправление не подлежат на контрол от централната изпълнителната власт. Те автономно, независимо от централните органи осъществяват управление чрез различни самоуправленски структури - съвет на графството, съвет на муниципиалните градове, градски и селски съвети, енорийски събрания на църковните общности и т.н.
В континенталната правна система местните органи подлежат на контрол от страна на изпълнителната власт. Определени държавни институции могат да утвърждават решения на общинските органи. Тази зависимост на самоуправляващите се структури от държавата се проявява по различен начин в отделните европейски страни. Във Франция тези органи в известна степен са подчинени на централната власт, доколкото им се възлагат държавни задачи по въпроси от местно значение. Общинския съвет избира кмет, които има двояка функция - от една страна е представител на централната власт и изпълнява разпорежданията на висшите държавни органи, а от друга се грижи за общинските дела. В Гърция органите за местно самоуправление притежават административна самостоятелност. Държавата има право само на надзор по отношение на тях.
Двете системи на местно самоуправление притежават различни особености. Те се определят както от принципите, заложени в тях, така и от обективните потребности на обществото от традициите и т.н. В отделните страни местните органи решават различни задачи на самоуправляващите се общности.
Дефинициите на "пребиваване" и "националност" в чл. 2-1с,d са идентични с тези в директива 93/109 за изборите за Европейския парламент. При изготвянето на директивата Е Комисия отказва унифицирано определяне на минималните срокове за пребиваване, които биха могли да се поставят като изискване за упражняване на правата по отношение на местни избори. В чл.4(1) се препоръчва страните да имат предвид и сроковете в останалите държави. Липсата на фиксиран срок на пребиваване до известна степен контрастира с определения в конвенцията на Съвета на Европа 5 годишен срок.
Възможност за дерогиране.
Директива 94/80 отбелязва значителен напредък с установяването на пребиваването като база за правата по чл. 8(в)1, но с оглед на значителните различия между отделните страни-членки по отношение на местното самоуправление, както и проявените резерви от някои национални правителства , се допуска възможност да дерогиране с цел смекчаване на намесата в действащите в отделните страни избирателни механизми.
На първо място дефиницията в чл. 2(1)b на директивата не включва общностна компетентност по отношение на правомощията и отговорности на местните органи, както и гласуванията вътре в тези органи ( отделните държави могат да лишат лице, избрано в колективен местен орган от правото да участва при решаването и гласуването на определени въпроси ) Тази възможност е обект на основателни критики поради опасността от твърде широкото и използване и това, че на практика правото за участие в местните органи на властта става прекалено зависимо от националните правителства.
Друга възможност за дерогиране на правата се предоставя в чл. 5(3), където се дава право на отделните страни-членки да запазят само за свои граждани ръководните постове в местната администрация11. Допуска се временно въвеждане на тези ограничения, но при условие че мерките, предприети от страните са съвместими с ДЕС и общите принципи на правото. Според някои автори чл.5(3) се базира на чисто функционални критерии като предоставя възможност на страните да определят постовете, достъпни само за собствените им граждани, но това може да става само по функционални признаци и същностни характеристики а не с фиксиране на конкретни длъжности.
По подобие на директива 93/109 за изборите за ЕП и в директва 94/80 за избирателните права и възможността за кандидатиране в местни избори - в чл. 12 се допуска дерогиране на правата в случаите когато броят на постоянно пребиваващите лица от други страни-членки, на възраст, позволяваща им да участват в избори надвишава 20% от общия брой на избирателите в съответната страна.
Допуска се и дерогиране на правото за гласуване в местни избори при пребиваване по- кратко от 1 мандат на органа, за който се гласува, а в случаите когато лицето се кандидатира- при пребиваване по кратко от 2 мандата на органа.12
На определени страни се предоставят и по-широки възможности- такъв е случая с Белгия, на която е предоставена възможност в съответствие с чл. 12 (2 ) да ограничи правото на глас за ограничен брой местни органи при условие, че уведоми за това Комисията 1 година преди това.
Правото на гласуване и кандидатиране по традиция са ограничени до лицата, притежаващи националността или гражданството на съответната държава. Това е причината подобно политическо участие да се схваща като същността на гражданствто. Индивидите, които пребивават в държава, чиито граждани не са се оказват в неблагоприятна позиция. Тези възприети по традиция ограничения произтичат от тясното обвързване на статуса на гражданин с политическите права. Западно-европейските държави не правят изключение от тези принципи. В периода до приемането на ДЕС страните-членки могат условна да бъдат разделени на 3 групи:
1/ Държави които предоставят избирателни права на граждани на други страни-членки и на лица от трети страни на основание на тяхното постоянно пребиваване (Дания, Ирландия, Холандия, Швеция и Финландия).
2/ Държави, предоставящи избирателни права на граждани на държави, с които имат специални отношения, които са исторически обусловени (Великобритения, Португалия ).
3/ Държави ,запазващи избирателните права само за свои граждани.
