Какво е за вас любовта? Дали била живот или игра или пък нещо друго? Любовта според мене е нещо прекрасно, което не може да се опише с думи. Тя се появява, когато най-малко я очакваш и си отива, когато също най-малко я очакваш...

Любовта е основната ценност която свързва живите твари. Тя има най различни нюанси, но определено е едно от най важните неща в живота. Различните хора я поставят на различно място в живота си. Любовта за мен е споделяне, не само хубавите но и лошите неща. Любовта е неистовото желание да се раздаваш. Е, това е за мен любовта! Като всяко нещо и тя си има отрицателните страни, но без лошото няма как да се насладим на хубавото. Та нека се обичаме, пък може един ден света да стане едно по-добро място за живеене

Любовта... да това е вечната тема,която вълнува всеки човек...!
И както винаги неизчерпаема...можем да кажем какво ли не за любовта,но никога няма да бъде достатъчно..И все пак хубавото е,че всеки човек я носи в себе си...затова няма нужда от описание или обяснения...достатъчно е просто да я почувстваме и всеки човек ще си отговори сам на въпроса...

За мен любовта е най-скапаното нещо, което ми се е случвало в живота. Но без него не може...

Любов -> те такова животно нема. Никой не може да ме убеди че има любов на тоя свят. За мен любовта е измислена и затова я има само във филмите и в приказките

Затова няма и да се опитвам да те убеждавам, че я има и че филмите са базирани на действителни случаи. Ако ти сам не можеш да разбереш колко прекрасно е да се чувстваш обичан и да обичаш, никой не може да ти го покаже.

е нали сме се събрали да говориме за сериозни неща, а не да си говориме вицове ???

"Любов" за мен са само 5 букви без абсолютно никакво значение. Колкото и красиви определения за нея да съм чувала никое досега не е успявало да ме убеди в съществуването или красотата й.

Е то по тая логика няма и завист, омраза, щастие и всякакви други обикновенни (и малко по-откачени чувства). Да не би да сме си ги измислили, докато чакаме да утрепем някой мамут да се поразсеяме? Или пък първите общества в Шумер са си рекли: "Ей на, хубаво и просто си живуркаме тука. Абе дай да вземем, че да изобретим емоциите и да си разнообразим живота. Пък и тъй ще вземем да си пообогатим азбуката."
Любовта си съществува-най-малкото на биохимична основа. В това поне спор няма.
Друг е въпроса дали тя се усеща.
Някъде четох, че любовта била елексира на живота. Може би, но по-скоро е един от тези елексири.
Няма нищо по-вълнуващо от това да се "слеят" две души. Да споделят радости и несгоди, да са винаги един до друг (и един за друг).
И съм напълно съгласен с Mardinia-Любовта е неистовото желание да се раздаваш.

В омразата, завистта, щастието и другите подобни вярвам, защото съм ги усещала. Любов не съм. Докато не ми се случи няма и да повярвам.

Съвсем друг спор може да се води и по въпроса дали всъщност дори и тези чувства не са плод на собственото ни съзнание и изкривена способност за самоубеждение.

Ами при положение, че много от тях са доказани при изследването на действието на различни хормони върху нервната система (като резултат породен от хормона), единственото ни самозаблуждение може да е че ги няма.

... или просто хормоните да са причината да се самозаблуждаваме... а и както казах, това е съвсем различен спор.

За мен не съществува просто хормони и още нещо... нещо много не нужно без нея може да се живее стига да имаш нагласата мотива и други интереси!