Страх ли ви е от самотата? Как се справяте с нея? Самотни ли сте? Темата сама говори за себе си споделете мнението си!

Че кой не го е срах!Аз имам фобия от самотата!Мн е гадно да си самичак и да няма кой да те гушне или да ти кажа една мила дума!

Аз лично бих предпочел понякога самотата пред това да бъда заобиколен от народ...защо ли ? Еми защото никога не ми остава време да размишлявам върху живота си...но от друга страна всеки един от нас се нуждае от ласки и разбиране :)

за мен самотата е нещо ужасно, но говоря за душевната самота а не за физическата... все пак има разлика! Когато съм душевно самотна, наистина се чувствам мн зле, но това беше във времето когато мислех че имам нужда от хората, които в крайна сметка нищо хубаво не са ми донесли за сега... но знае ли човек кога ще попадне на правилните хора... хората, които ще усеща душевно близки... да си физически сам, понякога даже е за предпочитане отколкото да си заобиколен от хора, които дори не можеш да понасяш, разбира се когато човек е сам може да размишлява, но самото размишление е мн по-приятно ако бъде споделено - в диалог или дискусия, а току виж те огрее и се заформи спор... ех, не се намери човек с който да мога да споря... мечти, мечти... но да не се отклонявам от темата... говорим за самотата... като заключение мога да добавя само едно... по принцип самотата не е хубаво нещо, тъй като човек е социално същество и има нужда от социални контакти... какви са те е др тема за разговор... за да не се задълбавам във въпроса, както обикновено правя, ще приключа мнението си че в зависимост как се чувства човек и в зависимост какво предпочита се определят моментите когато човек предпочита да остане насаме със себе си... като разглеждаме два вида самота, както споменах, физическа и душевна...

Човек може да е самотен и заобиколен от хиляди хора...Да, наистина съм съгласна, че човекът е социално същество и има нужда от контакти...но при общуването с хората, той пак може да се чувства самотен..За мен душевната самота е по-скоро липса на разбиране от където и да било..просто тогава се чувствам истински самотна. А физическата самота..тя е нещо нормално, всеки има нужда да постои малко самичък, да помисли, помечтае..но това съвсем не означава, че той е самотен.

Самотата... нещо за моята неразделна приятелка ли говорим? Или за моят смъртен враг?

Хареса ми идеята на Мардиния да разглеждаме и двата аспекта на самотата - физическа и душевна. В известен смисъл харесвам и двете - или просто съм свикнал. Душевната самота е станала неразделна част от живота ми...надявам се не за дълго. Но физическата, нея вече харесвам. Когато съм сам аз мога да бъде себе си. Мога да мисля и да разсъждавам, без да се притеснявам че разсъжденията ми ще притеснят някого, или че ще се наложи да отговарям на въпроси, чиито отговори не знам, защото ги смятам за даденост. Просто съм индивидуалец.

П.С. Мардиния, дай, ако искаш ще си спорим с теб, колкото си искаш. Мога да защитавам абсолютно всяка тема, дай да се почваме! :D

Спор?!! Оооо, чудесно!!!...Kinslayer, сигурен ли си че искаш да спориш с мен? Да се почваме :D и тъй като говорим за самотата, нека това да е темата на нашия спор... защо смяташ самотата като нормален аспект на живота? защо самотата е неизменна част от нас? защо хората като не ни разбират ни изолират? какво е да си сам със себе си? самотата пречи ли на съществуването на човек, тъй като е социално същество и има нужда да общува? с какво ни помага общуването? нима не се раждаме и не умираме сами?
Аз зададох основните въпроси... нека размишляваме.... it's your turn! ти почни!

Искаш да се веселим, а? :)

Нека поча въпросите ти един по един, нещо не ми се пише цялостно есе. Защо самотата е нормален аспект от живота ли? Тя не е. Човекът, както бе посочено е социално животно, следователно му трябват себеподобни. Но самотата обезателно е част от моят живот - винаги съм живял сам - винаги съм бил различен малко различен, почти винаги неразбран, следователно - outcast. А, всъщност можеш да погледнеш нещата и така - как човек разпонава че е сам? Нали трябва да си бил сам, за да познаеш кога не си. И трябва постоянно да ти се напомня това усещане на самота, за да можеш да разпознаваш черно от бяло.
За изолацията... Този въпрос дори няма нужда от дискусия. Цветният е различен в царството мононохромните. Нека дадем пример - и след като съм арогантен като никой друг, ще дам себе си. Без значение къде отида, аз мога физически да усетя че съм различен. Моят говор е по-научен, речникът ми - по-богат, съжденията - по-цялостни и дори изреченията - по-чисти откъм вметки, ненужни фрази и т.н. Или поне се отличавам от мнозинството. Просто когато си различен, ти не можеш да говориш както ти е присъщо (и да бъдеш разбран), не можеш да действаш както искаш (защото ще останеш неразбран)...не можеш да бъдеш себе си, защото не те разбират.

Да бъдеш сам със себе си... Малко относително понятие, след като всеки от нас мисли за други хора, когато е сам. Тоест рядко си наистина сам - може да кажем че медитацията е един вид оставане сам със себе си. Иначе най-точното определение за което мога да се сетя е, когато си сам - физически и душевно и мислиш за себе си, но не като егоист, а като човек, който иска да се преоткрие и намери своите тайни.
И, понеже времето ми изтича, нека отговоря бързо на последните въпроси. Да, раждаме се, и умиране сами. Но това няма нищо общо със живота ни - раждането и смъртта, даряването и отнемането на живот са само кратки моменти, които не са особено важни в отношение - самота. Все пак ключовата дума е самотата, докато живеем, не докато умрем или се раждаме. Макар че понякога не умираме сами...

нека отговоря първо на своите въпроси...защо е самотата нормален аспект на живота? като всяко нещо и живота си има своите котрасти , самотата като част от живота си е прост един котраст на живота ... съвсем нормално нещо независимо дали е добро или не.. независимо как ни влияе, тя си е нещо напълно нормално, не само при хорта, но при животните...защо самотата е неизменна част от нас? много просто... вътре в себе си всеки е различен, уникален, въпреки че причислява към една или друга група хора, той си е различен, със свой вътрешен свят, със своите мисли и чувства... именно тази различност без значение дали има или няма с кого да споделя човек винаги е сам, сам трябва да се справя с живота, независимо дали има или не на кого да разчита... вътре в себе си човек е сам... ето защо смятам че самотата е част от него самия... защо хората като не ни разбират ни изолират?.. изолират ни именно защото не ни разбират, защото не вникват в мисълта ни... и тъй като човек е свикнал да избягва неразбираемите неща и хората които не споделят мислите му... се оказваме изолирани... тук си прав... хората често не разбират... затова неможем да сме такива каквито сме, неможем да говорим и да използваме терминалогията с която сме свикнали, която ни е присъща именно защото оставаме неразбрани... затова подражаваме и се стремим да бъдем като другите, с цел да избегнем неразбирането и в последствие изолацията...какво е да си сам със себе си? да си сам със себе си няма нищо общо с егоизма или за мисленето за другите твари, да си сам със себе си, поне за мен, е вид медитация, разговор със себе си, често водя, с цел да се разбера със себе си, често в съзнанието ми възникват противоричиви мисли и имам нужда да остана сама със себе си за да възтановя душевната си хармония, както всяко нещо и това смятам за нормално... самотата пречи ли на съществуването на човек, тъй като е социално същество и има нужда да общува?не пречи, или поне на мен не ми пречи... тъй като съм свикнала да съм сама със себе си, свикнала съм със самотата, тя е част от живота ми и съм достигнала до такова положение на само достатъчност, че не се чувствам сама дори и да съм сама... физически не, само понякога душевно се чувствам сама... и това минава... душата ми е крехка и ранима, често страда... но винаги намирам начин да възстановя душевното си равновесие... с какво ни помага общуването? помага ми в изследователската дейност, помага ми за осъвършенстване, за предобиване на собствен опит чрез чуждите грешки... полезно е да чуеш малко критиката, а всеки добър творец е длъжен да я изстърпи и да поеме най-важното от нея... нима не се раждаме и не умираме сами? да, човек се ражда и умира сам... никой не му държи ръчичката и не го окуражава... никой не му казва всичко ще е наред не бой се... човек винаги е сам дори когато е заобиколен от хора...друго е да си душевно разбран... тогава може би човек не чувства самотата....

Мисля че разбирам защо никой не спори...3 пъти чета поста и се губя между редовете... пробвай да слагаш по някой нов ред, между мислите :|
Утре, след съзтезанието ще опитам пак.

На това му се вика объркваща стратегия... просто няма как да се обясня без да го въртя и суча докато стигна до извод... вярно е никой не иска да спори с мен... трудно е да ме разбере човек...

Самотата е страшна и объркваща, но в същото време много креативна.Като всяка болка и самотата калява човека.Научава го да разчита предимно на себе си, да си вярва и да се самоуважава.Освен това от самотата са се родили едни от най-великите творби на изкуството - картити,поеми, песни ... странно как нещо толкова тъжно може да роди такива великолепни неща

Светът е основан на парадокси.

Не е съвсем така, щото квото си го направи човек тва е :)

понякога обстоятелствата не зависят от самият индивид...

Да, зависят от друг...но това не е дискусия за този форум, а за "Размисли"

Аз обичам самотата ,да съм сам, но това не значи че съм саможив и не искам да общувам с други хора.Много зависи от характера на индивида,от средата,социалното положение.
Мисля , някой бе казал че самотата лекува.

На съм самотен, имам много приятели, но понякога ми се иска да остана сам със себе си за малко.По принцип не обичам самотата. Винаги е весело с приятели!!!

Аз пък принципно съм си самотник...има и хубави о лоши страни...хубаво е човек да се усъмотява и да остава сам със себе си.

Самотата е много яка мацка Познавам я открай време и чесно казано не искам да я сменям с друга. Самотата си е много стабилна и никога няма да ти изневери.
Казват, че когато е сам, човек може да открие неподозирани неща. Медитацията също е един вид самота, изолираш се от всичко и се съсредеточаваш върху себе си. Аз гласувам с две ръце ЗА самотата

Не е хубаво да си самотен цял живот, защото ще откриеш време в свое живот, в който ще съжаляваш, че си говорил така едно време и ще започнеш да търсиш любовта....самотата е хубава в дадени моменти, ала в цял живот просто не върви

Изобщо не съм съгласен с тебе Кристияне. Мога да се обзаложа че тея будистите от Шао Лин и въобще всички източни обичаи изискващи да се отделя повече време на медитацията и изучаването на природата се чувстват 1000 пъти по-добре от теб и са много пъти по-щастливи от теб.
С други думи за някои хора самотата е любов, която ние не можем да разберем