Византийската култура оказва изключително въздействие върху цялостното духовно развитие на Средновековна България. Влиянието на Източната Римска империя се разпространява заедно с Покръстването, което се осъществява с благословението на Цариградския Патриарх Фотий. След приемане на Християнството Княз Борис І, кръстен на Василевса – Михаил, се обръща за съдействие към Папа Николай І както за писани закони и канони, така и за Български Патриарх. Българският владетел има за цел да създаде Автокефална Българска Църква, начело с Български Патриарх, воден от изконната владетелска традиция, чиято същност е свързана с отстояване независимостта на държавата. В този период от време крал Людовик Немски се стреми към съюз с България, поради което княз Борис І смята, че чрез сближаване с Рим ще осигури просперитет за народа си. От Рим се очаква бързо разрешаване на въпросите, свързани с църковните потребности и намиране на вяра ”sine macula et ruga”(без петна и бръчки). Преговорите между княз Борис І и Папа Николай І, както и пристигането на римски мисионери в България ясно показват истинската същност на Ватикана. В същото време от Византия се получава писмо до Българския владетел, в което се разкрива погрешността в догмите на Римската Църква и по-точно се опровергава учението за папоцезаризма. Решаващо влияние оказва и Окръжното Послание на Патриарх Фотий, както и Фотиевият Събор от 867 г. Променя се и политическата обстановка - крал Людовик Немски побеждава Моравския княз Ростислав и вече не търси политически съюз с България, а във Византия заема престола друг Василевс – Василий Македонянин. На съборите през 869 и 870 г. се решава Българската Църква да премине под върховенството на Цариградския Патриарх. Решението за принадлежността на Българската Църква към Цариград е резултат от дейността на княз Борис І и Свети Седмочисленици, които са свързани със старобългарската Богослужебна и каноническа литература. Според летописеца Лъв Дякон след приемане на Християнството ”Богоненавистното българско племе беше станало почитано и благочестиво”, независимо от думите на друг летописец, според който “Християнството на Борис миришело повече на степ, отколкото на Евангелие”. Поради опасения от пагубно византийско влияние, през 864 г. в България избухва въстание. Нежелаещите да счупят оковите на измамното езичество искат да убият Борис І и инициаторите за Покръстването, след което да провъзгласят друг владетел, защото според Responsa Nicolai papae I ad consulta Bulgarorum не им били дали добра вяра(ХVІІ отговор). Според някои византийски летописци приемането на Християнството от българския народ представлява гаранция за дълготраен мир между Византия и България, а според други – основание за покоряване от Византийския император. Историческият факт, свързан с непризнаването на Българската Църква от Патриарх Фотий и поставянето и под духовното ведомство на Цариград, е доказателство за политическите стремежи на Византийската империя. Според ”Отговорите на Папа Николай І по допитванията на българите” наследникът на хан Пресиян (836-852) познава добре устройството на Християнските Църкви и знае за съществуващата борба между Западната и Източната Църква относно юрисдикцията върху старата Илирийска Префектура, по-голямата част от която през ІХ в. принадлежи на територията на Българската държава. Тази област се намира под духовното ведомство на Папата, но през 733 г. Византийският император Лъв Исаврийски я отнема от него и я прави подчинена на Цариградския Патриарх. Българската дипломация използва борбата за надмощие между Източната и Западната Църква, както и съществуващото противопоставяне между Папа Николай І и Патриарх Фотий, за да се признае Българската Църква за независима. През месец август 866 г. в Рим пристигат български пратеници, които носят скъпи подаръци и списък със 116 въпроса. Римският Първосвещеник е удовлетворен от факта че българската делегация притежава ”Изложение на Христовото учение от блажения Апостол Павел”. 106- те отговора подготвя италианският епископ Анастасий Библиотекар, който е секретар на папата.
[attachmentid=16295 name=Responsa.doc]