Това са си моите абсолютно обикновени стихове, без никакви претенции за литературна стойност или художественост.

Не ти ли стигна -
нарани ме,
не се ли наигра
с любовта ми - тя умря
Какво още искаш да ми вземеш-
не остана много..
Една душа,
заровена дълбоко в пепелта.
Една гордост - отиваща си вече..
Едно сърце - измамено и наранено...
вземи ги, стъпчи ги,
в прахта върни ги...
подиграй се за пореден път
с мен...
А после си тръгни,
с усмивка посрещни,
светлината на идващия ден....
Аз ще се изправя..макар след много време.
Ще залича раните от любовта,
ще се усмихна и ще продължа,
макар безкрайно огорчена,
макар смъртоносно ранена..

Признавам много е добро , поздравления :)

Ето и нещо, което бях написала преди около 2 години.

Отново стоим в стаята позната,
отново се гледаме с негодувания,
отново се питаме "Къде е на любовта красотата?",
отново сме обзети от неловко мълчание.

Отново се пропуква леда под краката ни,
отново се опитваме да задържим чувствата,
отново се поддаваме на инстинктите на телата си
и забравяме за всичко случило се.

Отново, обаче идва заранта
прогонила дивната нощ,
отново стоим и мълчим все едно непознати,
а спомените избледняват.

Отново аз тръгвам вече отчаяна,
отново ме спираш и казваш "Обичам те"
Отново изглеждам безумно омаяна..
Но край, стига "Сбогом, обичам те"


И още едничко

Остани след края на нощта,
възроди сърцето ми от пепелта,
припомни ми за любовта,
покажи ми красотата на живота.
Целуни ме и вдъхни живот
на младото, но уморено тяло.
Намери към душата ми вход,
облечи я отново в бяло.
Заличи старите белези,
които от години са в мен.
Нека любовта ни е без залези,
а само с изгреви, ден след ден.

Браво браво, продължавай все така :)

С мъгла ще те покрия
само да те скрия
от погледи студени,
от ръце вледенени.
И с нежност аз ще те погаля
искам да потънеш в забрава
сърцето пак си отвори
защото искам да си ти.
Не искам в огън да гориш
не искам да тъжиш
усмивката ти нежна
да грейне пак с надежда.
Защото това си ти - моя светлина ,
моя ярка звездичке ,моя топлина,
моя фантазия – родена от сънищата
вечно търсена по стръмните пътища.
Защо протягам ръце към тебе не зная
към светлината вечно се стремя - към рая .

ммм, хареса ми :)

Ето нещо от мен...

Тъмна, неприветлива стая,
от мъка безкраен океан -
това е светът безпощаден,
когато отново си сам.

Сълзи и тъга не помагат
но въпреки всичко отдаваш се ти
и чакаш да бъдеш погълнат от ада,
загубил надежда и нямащ мечти.

Внезапно отваряш очи и разбираш,
че нищо не свършва, че още си жив
поглеждаш часовника - спрял е отдавна
навън в тъмнината безспирно вали...

Събуждаш се стреснат от нещо,
което забравил си много отдавна,
това е кънтящият звук на сърцето,
разбито от болка, отворена рана.

И виждаш в небето на тъмния фон,
нещо различно, красив светъл кон.
Тогава съзнаваш с безкрайна тъга,
че несподелена е пак любовта...
.. и всеки лъч светлина,
пробиващ със власт тъмнината,
ти дава надежда една,
че жив си дори в самотата.

Особено много ми хареса това стихотворение: "Остани след края на нощта...". Краят му е страхотен наистина:

Нека любовта ни е без залези,
а само с изгреви, ден след ден.

Поздравление за автора. Не съм аз човекът, който да оценява дали стихотворенията ти са добри или не, но знам, че ми харесват.
Успех! :)

Всички са прекрасни! Аз мога само да чета и да се наслаждавам, докато се радвам какви хора има в този форум! Поклон пред това,което може да пишете!

Очите ми

Очите ми те гледат с толкова тъга
Аз искам да съм с теб и накрай света.
Очите ми те гледат и в тях плам гори
Искам ти да ме прегърнеш и да ме обичаш
Завинаги. Очите ми ти говорят колко те желая
колко силно искам да съм с теб.
Очите ми са пълни със сълзи и не мога
Да спра сълзите да не потекат по лицето
Ми ,но можеш ти с целувки да ги спреш.
Обич моя как искам да си до мен да съм
С теб всяка минута, всеки миг. Очите ми изгарят
когато те гледат и говорят колко силно те
обичам. Как да погледнат те друга как в друга да
се влюбя след като сърцето ми бие за теб.
Очите ми тъжни са когато виждат как безразлична
Си ти към мен как погледът ти студен ми говори ,че
Аз съм никой в твоя живот. Боли колко силно ме
Боли и моите очи искат да плачат и без глас крещя
Че умирам днес аз без теб. Дъжда в очите ми и бурята
В душата ми не утихват не отминават. Как наказа ме
Ти с тази несподелена и невъзможна обич която ме убива
Всеки божи ден и как да живея без теб как научи ме
Да не мисля за теб как в друга да се влюбя как да те забравя.
Очите ми пълнят се със сълзи които не ще спра и вечно ще боли
И ще гори огънят в сърцето ми за теб.

Е това просто е the best :)

идеята е добра в стилаво отношение ще кажа само... миии няма рима ... иначе бива

идеята е добра в стилаво отношение ще кажа само... миии няма рима ... иначе бива ако се преработи може да стане дори и по добро