Събудих се тази сутрин и се чудех как ли ще изкарам тези мъчителни 24 часа . Облякох си една рокля , гримирах се и си казах: " Поне така мога да залъжа заобикалящите ме , че се чувствам добре.
Вчера четох една статия за малките неща или по - точно малките радости в живота ни . Да ,на теория всичко е ок , дори знам как да се радвам и оценявам малките моменти носещи ни толкова много , но толкова отдавна ги нямах тези мои малки радости.
И ето , че днешният ден , който си мислех , че ще бъде толкова труден и мъчителен се оказа прекрасен .
Първият прекрасен момент беше , когато получих в офиса цветя. Беше толкова вълнуващо и същевременно значещо толкова много .
Просто някой се бе сетил за мен , а колко радост само ми донесоха тези рози . Те бяха най- прекрасното нещо на света . Струваха много повече от който и да е диамант или някоя грандоманска вещ . Всичката красота на света се бе събрала в тези три цветчета и всеки път като ги погледнех те все едно ми нашепваха не сме ли най - прекрасният подарък на света.
Другото нещо , което е ме накара да се замисля беше следният текст изпратен ми от едно момче:
Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако някой не и подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване… Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето… много често завинаги…
Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги.
Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано… Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ… знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди… знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия…
Това е ИСТИНСКАТА любов - тази която остава дори евентуално да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето… Защото само тя умее това…
За тази любов си струва всяка саможертва, всяка възможна или невъзможна цена, всеки миг и всеки дъх от краткото ни и чупливо съществуване. Дори ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги…
Тази любов идва за да остане и за да ни промени и от нас зависи дали ще ни възвиси или погуби. Идва в косите на едно момиче и очите на едно момче, в сплетените им ръце, в една прегръдка или едни докоснати устни…
Аз търся тези коси, които могат да ме накарат да забравя слънцето, вятъра, себе си и да копнея докосването им. Търся това истинско усещане, което може да ме накара да живея истински. То може да е трудно, да изглежда невъзможно, да боли, но аз знам, че си струва, защото да избягаш от това е непростимо. Може да го чакам дълго, да го преследвам седмици и месеци, да ме обливат съмнения и колебания… може дори да боли непоносимо, но… аз знам, че това е ТЯ - усмивката на Любовта. И вярвам, че любовта ражда любов…
Замислих се ,че може би ненужно се измъчвам , че голямата единствена и незабравима любов тепърва ми предстои и цялото това самобичуване ,което си прилагам е голяма глупост . Колкото и да ми е болно , все пак човека до мен не си е заслужавал . Не ме е накарал да почувствам всичко гореизброено , следователно не си заслужава . Незнам доколко ще съумея да го постигна, но поне знам ,че ще опитам и някоя сутрин ще стана и ше си кажа :Да , това е най - прекрасното и усмихнато утро и днес ще се радвам на всеки един миг от живота си.
В обедната почивка реших , че заслужавам да отида да си хапна парче торта с едно кафе с късметче.Късметчето беше следното: " Мярката на любовта е да обичаш без мярка". Гледах като втрещена и не знаех как и какво да си мисля . След около 10 - ина минути осъзнах силата на думите и си казах -СТИГА! Стига се самосъжалява и критикува . Радвай се на живота , защото утре може да съжаляваш , че си пропуснала днешното слънце , коетo просто не си видяла от сълзи . И така днес беше един прекрасен ден . Един нов ден от моя щастлив живот. Дано повече хора осъзнаят радоста , която ни носи всеки един ден от нашият живот.