Ето и едно сонетче от Шекспир

Но как да те възпея аз не знам ,
Нали си всичко най – достойно в мен ,
Не зная аз кого възпявам сам
във тоя стих на тебе посветен.

Да бъдем две различни същества ,
с отделна обич , чувства и мечти .
Така ще имаш в моя стих това ,
Което заслужаваш само ти .

Раздялата е тежък гнет за нас ,
Но често в часове на самота
прекарваме и някой хубав час
във мисли и мечти за любовта .

И дели сърцето ни на две ,
За да блестиш във тези стихове

тя в мен буди топли и студени чувства, чувството че някой разбира, но кой ли може да разбере?!! Наистина чувствата мн лесно се превръщат в стихове и това е моят начин да се отърся от тях, да освободя съзнанието си

Всички топли чувства се съживяват като прочета нещо от любовната лирика и после ми идва музата да захвана и да напиша нещо за любовта и за света около мен :)

да , май на повечето чувствени души така влияе

В повечето случаи се натъжавам..

На мен музата не ми идва от това, а от силните чувства... колко по силни са толкова по добре пиша... мн неща могат да ми повлияят... като например.. една песен... веднага се събуждат заспалите чувства ...

Едно от любимите ми стихотворения

Александър Пушкин

На А. П. Керн

Аз помня чудното видение:
как ти пред мене прелетя,
като прекрасно мигновение,
като пречиста красота.

В скръбта на порив безнадежден,
в шума на светски суети,
звучеше в мен гласът ти нежен,
бленувах милите черти.

Летяха дни... Метеж безбрежен
разпръсна прежните мечти,
забравих аз гласа ти нежен,
твоите божествени черти.

И в мойто мрачно заточение
течаха скучно час след час,
без божество, без вдъхновение,
без сълзи, без живот, без страст.

Душата трепна от вълнение
и ти при мен пак долетя,
като бленувано видение,
като пречиста красота.

Сърцето бие в упоение
и, възроден, усещам аз
и божество, и вдъхновение,
и сълзи, и живот, и страст.

превод Петър Велчев

Михаил Лермонтов

Просяк

До стария черковен рид
стоеше, просещ подаяние,
един бедняк почти убит
от глад и жажда, и страдание.

За хляб той молеше едвам
и скръбно гледаше тълпата,
но някой мина и без срам
му пусна камък в ръката.

Тъй аз те молих за любов
с тъга и със сълзи горчиви.
Тъй ти излъга моя зов
и чувствата ми най-красиви.

Превод Петър Велчев

так интересно читать оригиналы и переводыОчень красиво,на мой взгляд,писал о любви.не толкьо к женщинам ,но и к Родине Сергей Есенин.Например стихотворение Есенина "Я спросил сегодня у менялы"..
Я спросил сегодня у менялы,
Что даёт за полтумана по рублю,
Как сказать мне для прекрасной Лалы
По-персидски нежное "люблю"?

Я спросил сегодня у менялы,
Легче ветра, тише Ванских струй,
Как назвать мне для прекрасной Лалы
Слово ласковое "поцелуй"?

И ещё спросил я у менялы,
В сердце робость глубже притая,
Как сказать мне для прекрасной Лалы,
Как сказать ей, что она "моя"?

И ответил мне меняла кратко:
О любви в словах не говорят,
О любви вздыхают лишь украдкой,
Да глаза, как яхонты, горят.

Поцелуй названья не имеет,
Поцелуй не надпись на гробах.
Красной розой поцелуи рдеют,
Лепестками тая на губах.

От любви не требуют поруки,
С нею знают радость и беду.
"Ты - моя" сказать лишь могут руки,
Что срывали чёрную чадру.

Прекрасни стихове! Наистина много чувствени.Пушкин не се нуждае от коментар,той е невероятен.Не бях чел Есенин,но много ми хареса!

Предлагам ви едно стихче, което мн ми хареса

Мисии

Жената в самота се обезсилва -
мъжът е нейният герой.
Създадена е тя да милва,
да сграбчва е създаден той.

На нея позволено е да плаче,
на него - сълзите да скрива.
Жената е създадена така, че
и в мъката да е красива.

Жената е орисана да дава,
мъжът - да не прекъсне род.
Жената е жена, за да прощава
във името на новия живот.

Жената е родена от реброто
на своя мъж със плът от глина.
И той я търси винаги, защото
душата му е в тази половина.

Пейо Яворов - "Обичам те"

Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.

Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът години заблуден,
и в океана мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната накрая.

Пушкин

Обичах Ви: любов навярно може
в душата ми да трепне и сега;
но нека тя от днес не Ви тревожи,
не искам да Ви причиня тъга.

Обичах Ви безмълвно, безнадеждно,
и тръпнех плах, или ревнив от страст;
дай Боже друг тъй искрено, тъй нежно
да Ви обича пак - тъй както аз.



Превод: Петър Велчев

И сега едно от любимите ми

Ярослав Връхлицки

За мъничко любов

За мъничко любов избродил бих света,
бих крачил бос, без шапка в утрин синя,
бих крачил в сняг, скрил в мене пролетта,
бих крачил в буря с пеещ дрозд в гръдта,
бих крачил сякаш по роса в пустиня.
За мъничко любов избродил бих света
като слепец, протегнал длан за милостиня

превод: Григор Ленков

Пърси Биш Шели

Лека нощ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!


превод: Цветан Стоянов

Михаил Лермонтов

***
Не теб, не теб обичам до захлас,
и не за мен е твойто обаяние:
обичам в теб предишното страдание
и мъртвата си младост викам аз.

Любувам се на твоето лице
и в него често впивам взор безкраен:
като че водя разговор потаен,
но не на теб говоря от сърце.

Говоря с милата от младостта
и търся в теб чертите й любими.
В очите - пламък от очи незрими,
в устата - звук от млъкнали уста.

превод: Петър Велчев

***

Дойдох на твоята могила,
приятелко от трудни дни!
И твоят образ с нова сила
в мен спомена възпламени.
Отдавна бе: измъчен, мрачен,
от странна болест покосен,
под игото на скука крачех
до тебе в гаснещия ден.
А ти с шеги и смях напразно
тешеше моето сърце:
в ума ми болен и раздразнен
се впиваха със болка те.
И аз си мислех: в тебе няма
съчувствие и доброта -
и по-дълбока, по-голяма
във мене ставаше скръбта.
Уви! Години безвъзвратни!
Не знае грешки младостта:
без плач скръбта е непонятна,
без смях е скрита радостта...
Ти легна мъртва... Аз останах.
И друга обич аз познах,
но твоите сълзи виждах само
и чувах само твоя смях.
И скъпи станаха и мили
отминалите тъжни дни -
с колко нежност, с колко сили
ти моята душа плени!
Днес шепна с мъка спотаена:
"Сърце защо не я разбра?"
Очи притварям - ти пред мене
стоиш и млада, и добра.
Очите пламват, кичур трепва.
Ти казваш: "Радостен бъди!"
И звънкият ти смях отеква
с плач във моите гърди...

Николай Некрасов