As explained above, medicine made a late entrance into the universities becoming a teaching subject only in the late 13th century. It was thanks to the work of Taddeo degli Alderotti (1223-1303) that medicine was fully accepted at Bologna. Other universities followed. The second in Italy was Padua (students from Bologna moved to Padua), then came Naples, Siena, Rome, Pisa, Pavia, Turin and so on. Other universities were established in Europe: Paris, Montpellier, Oxford, Cambridge, Salamanca, Coimbra, Heidelberg, Prague, and Vienna. In Sardinia the University of Sassari was founded in 1616, and that of Cagliari in 1634.
Another institution to be founded in mediaeval times was the hospital. The first hospitals grew out of hospices for needy people more than from places for cures. Only in female wards could animals (chickens) be kept. The hygienic conditions were quite basic, to say the least. For example, the bed sheets were never changed, (the slide shows two patients in the same bed and monks preparing coffins in the same room). Pictures of the Lord could not be absent as the hospitals were considered to be places in which the healing presence of the Holy Spirit must exist.
The doors of Mediaeval hospitals were positioned toward the Vatican so that the Holy Spirit was more likely to enter the hospital (this continued until recent times, and is the case in the old Hospital of San Giovanni di Dio in Cagliari). They were built with a chapel that could be seen from all of the hospital's wards. The first hospital in mainland Italy was that of Santo Spirito (Holy Spirit) in Rome, the second was that of St Maria Novella in Florence which was built from funds donated by Folco Portinari, the father of Beatrice, the woman loved by Dante Alighieri.

The doors of Mediaeval hospitals were positioned toward the Vatican so that the Holy Spirit was more likely to enter the hospital (this continued until recent times, and is the case in the old Hospital of San Giovanni di Dio in Cagliari). They were built with a chapel that could be seen from all of the hospital's wards. The first hospital in mainland Italy was that of Santo Spirito (Holy Spirit) in Rome, the second was that of St Maria Novella in Florence which was built from funds donated by Folco Portinari, the father of Beatrice, the woman loved by Dante Alighieri.
The medical profession began to perform dissections again in the 13th century. However, there was a period in which this ceased from about 1299 when Pope Boniface VIII (who sold Sardinia to Catalonia) issued a Papal Bull entitled "De sepolturis" which forbade manipulation of corpses and the reduction of them to bones. This had two principal aims: 1) stop the dismemberment of cadavers; 2) Stop the commerce that had developed in bones from soldiers killed in the Holy land.
The Bull was not meant to impede dissection but in practice did stop it. A few years later, dissection once again began thanks to later Popes who understood the mistake which had been made and who issued Bulls allowing dissection in specific periods of the year (above all dissection of women in Lent as they, at the time, were thought to be bereft of their soul, and only later on men). As seen from illustrations, the Professor who wore a long robe that almost concealed his shoes (in order to show his cultural status), was sitting reading a textbook by Galen whereas the surgeon, who was the one who performed the dissection, wore a short gown (the legs could be seen which showed his inferior rank). We know that the findings of the surgeon were by no means taken as real. For instance, because, the humerus demonstrated by the surgeon was straight, and therefore not the same as that described by Galen (who did describe a curved humerus from a pig), the professor stated that it was one of nature's jokes to make the bones seems straight when in reality they were curved. Galen's assertions were a dogma which could not be criticised, because he, and not nature, was the true authority.
The surgeons did not have access to anatomical knowledge because they did not know Latin, and could not read the textbooks; this was the reason why anatomy became a type of philosophical exercise. The first official dissection was performed at the University of Bologna by Mondino de' Liucci (1270- 1326), a pupil of Taddeo. Although dissection was indirect, being a sort of comment on Galen's texts, Mondino was the most important precursor of modern human anatomy. There were other human anatomists, such as Guido da Vigevano who suspended the corpses so as to be able to dissect them

In order to understand how long the practice of dissecting animals continued, the title page of one of the few books on anatomy in Italian (dated 1632 and translated from the textbook written in Spanish by Juan de Valverde, and which can be found at Central Biomedical Libray of Cagliari University) shows a cranium flanked by a pig and a short-tailed monkey: the animals on which Galen's anatomy was mainly based.

In fact, those who truly practised human anatomy were the artists. Some of the artists gave up their salaries in order to avail themselves of corpses from the bishops (Leonardo, Michelangelo, and many others). Above all, Leonardo da Vinci (1452-1519) was the finest of anatomists. He made numerous discoveries that were faithfully reproduced in the manuscripts which remained more or less secret until one of Leonardo's students sold them to the English Royal family, and so today are referred to as the Windsor manuscripts. However, this did not influence anatomy at all. In truth, Leonardo wanted to make an atlas by working together with the anatomist Marco Antonio della Torre, but the latter died very young. Furthermore, he wanted to make an atlas of anatomy together with Realdo Colombo, but this also came to nothing. In addition to the anatomical studies by artists, there were also those who discussed the whole of Hippocratic-Galen theory: Paracelsus (1493-1541) medical philosopher . He is considered to be the founder of iatrochemistry but in reality he was an alchemist since he placed great emphasis on the chemical elements. The chemical elements that he considered to be the basis of the universe were salt, sulphur, and mercury (all things considered, something of the conception of elements was present). He practised alchemy, saying that the basis of disease was an alteration in these elements. He was the first to use ether, and he noted that it had anaesthetic qualities (this practice declined and was rediscovered in America 300 years later). He also used laudanum to alleviate pain and other chemical compounds such as antimony. His physiology remained, above all, confused, even if it certainly contrasted with Galen's physiology.
The Catholic religion did not deter dissections, because the body is only a vessel which contains the soul. In fact pulvis eris, pulvis reverteris. (you were dust, and to dust you will revert). There were great anatomists who began practising anatomy by themselves, without the intervention of a servant surgeon: for example Berengario da Carpi (1460-1530), and Giambattista Canani (1515-1579).
But the great development of anatomy took place thanks to Andreas Vesalius (1514-1564) (son of Emperor Charles V's pharmacist). After having attended famous universities such as Louvain and Paris, and after having received a classical Galenic education, he became professor of anatomy at Padua while he was still very young. In 1543 he published his monumental work "De Humani Corporis Fabrica" in which he describes the human body viewed in dissections performed by himself and illustrated by magnificent woodcuts. Dissection became autopsy in the Hellenistic sense, something which was physically seen by the eyes of the operator himself (note the proud affirmation of the Renaissance man who said: I report only the things which I have seen myself). The frontspiece shows the anatomist (Vesalius himself) operating directly on the corpse of a woman. This picture was the work of the painter who served Vesalius in drawing the illustrations in the book, namely, Jan Stephen van Calcar, a student of Titian. Calcar's plates are very precise portrayals of the dissected parts of the human body: both by themselves and with imagined landscape. The plates were in black and white because colour printing was not in use at the time. Vesalius corrected Galen on 250 points. However, he did not attack the Galenic conception of blood flow even if he demolished it by demonstrating that pores did not exist in the heart, and nor existed a rete mirabile, but that was all he had to say on the subject. In the same year Nicholas Copernicus' book "De Revolutionibus Orbium Celestium" was published, the book which refuted the geocentric theory of the earth.
1543 is a year to remember in the history of man, because two of the most important scientific myths of the era were refuted: the ANTHROPOCENTRIC conception and the GEOCENTRIC concept.
The Paduan School became the most important. The students there were separated according to their nationality and Latin was the official language. From the beginning in Padua the degree was not conferred by the Bishop (as in all other universities), but, rather, it was conferred by the Mayor. This fact was significant because for several years after the Reformation, while in the case of the other Catholic universities, Protestants no longer attended because they had to swear allegiance to the Catholic faith, in Padua they did come, at least until the Republic of Venice managed to politically oppose the influence of the papacy. The religious intolerance caused by the Reformation was one of the reasons for the decline of the Italian universities.
In certain respects, the story of Vesalius is obscure. Shortly after the publication of this book (he was 29 years old) he stopped teaching. According to him this was caused by the criticism of the Galenists (which were ferocious), but, in fact, it seems there may have been another motive. He had a tempting offer from Emperor Charles V to become his personal physician. Vesalius accepted, but after a while thought of returning to Padua because the Venetian Senate called him back. Unfortunately, he had an accident: he performed a dissection on a man who resulted not to be dead (his protector, Charles V had died and his successor, Philip II, was not very fond of him). An inquisition followed, and Vesalius was prosecuted, but managed to obtain a pardon by promising to make a pilgrimage to Palestine. So he went to Palestine with a letter from the Venetian Senate requiring him to return to Padua, but he died, probably of plague, on the return journey when the ship moored at the island of Zante. He was buried on Zante, but the whereabouts of his grave is not known (1564). He was one of the greatest geniuses in human history because he shattered the great Galenic dogma, and confirmed anatomy as a science founded on direct observation.
Anatomists following Vesalio were: Realdo Colombo (1510-1559), Gabriele Fallopia (1523-1562), and Fabricius (Girolamo Fabrici di Acquapendente 1533-1619). Casserius (Giulio Casserio 1552-1616) is also worthy of mention because he was an uneducated servant to Fabricius who studied Latin and became a professor. He was the founder of comparative anatomy (he made, inter alia, a very important contribution to the study of the larynx).
Another great anatomist was Bartolomeo Eustachi (1500/1510-1574) who operated in Rome: he produced a series of anatomical tables almost surpassing those of Vesalius, at least from a scientific point of view. The tables, engraved in copper, were forgotten until the beginning of the 18th century when Giovanni Maria Lancisi (1654-1720) discovered and published them. Despite the delay in publication, they managed to influence science: it contained details that Vesalius had omitted.
Fabricius ab Aquapendente (1533-1619) was a great surgeon and professor at Padua from 1565 to 1616. He published numerous surgical treatises and was the teacher of William Harvey, the discoverer of blood's circulation. He built the world's first stable anatomical theatre in Padua. The theatre was circular, the students stood, and the dissection table was in the centre so that all had a precise view of the corpse lying on it. Beneath the table there was an aperture communicating with a canal, that served to take away waste and bring the corpse into the theatre. Until then, the theatres had been mobile. From then public anatomical dissections became social events. Fabricius also merits another distinction: the idea of colouring illustrations was his. He entrusted this job to skilled painters of his time, and, at his death willed more than 200 plates to the Marciana library, where they remained unknown until 1910, when Giuseppe Sterzi (who has been Professor of Anatomy in the University of Cagliari) discovered them.

The most celebrated painting of an anatomical dissection ever to exist is that of Rembrandt, preserved in the museum at The Hague. Artistically it is one of the best paintings in the world: Nicolas Tulp 1593-1674), (who had studied at Padua, is seen showing a dissection to his colleagues. However, from an anatomical point of view, it is a disaster. This demonstrates how anatomy became a kind of still life. The first Italian anatomies are representations of butchery. Among the most famous painters of the subject there was Bartolomeo Passarotti of the Bolognese school who was author (50 years before Rembrandt) of an anatomy showing the dissection of a corpse in the presence of the most famous Italian artists.
In Medieval times Surgery was mostly carried out by the monks. Following the Bull (1215) that reinstated the pronouncement issued from Council of Tours (1163): "Ecclesia Abhorret a Sanguine", the monks had to give up surgery, so it was carried out by ordinary unlearned people. In Umbria, near Norcia and Preci, the abbey of St.Eutichius was an important centre of surgical culture. When they had to stop doing surgery the monks intructed the peasants who lived there. Among other things, Norcia was already well-known for its ancient tradition of castrating animals (so there were already people had some practical surgical experience). The people of Norcia and the people of nearby Preci became very skilled craftsmen and handed down the secrets of surgery from father to son. The people of Preci became famous above all for curing the eyes (the Scacchis, who were for years the eye doctors of the French Royal family, became very wealthy and famous). The people of Norcia carried out very advanced plastic surgery, operated on cataracts, and on hemorrhoids and even performed extraction of calculus (stones). They also castrated male children to have unbroken voices for religious choirs, because women were not allowed to sing in churches in the Middle Ages.
Minor surgery (dental extractions, healing wounds, etc.) was carried out by licensed barbers: their sign today still is the red (for the blood) and white (for the bandages) pole.
Of the development of anatomy the few doctors who practised did take advantage, but this remained the privilege of an elite. There were famous surgeons (this happened especially in France) who studied anatomy. Ambroise Paré (1510-1590) created the confraternity of the saints Cosmas and Damian, distanced from that of the barbers (they were not as yet true doctors because they did not know Latin, as officially recognised). They operated in France from 1550 onwards. Parè is also remembered because he gave instructions not to use boiling oil on amputations. In one of his treatises he recounts that while he followed a campaign in Piedmont, and had no more boiling oil to put on an amputated leg (it was believed that the boiling oil served to extract the materia peccans), a man from Norcia (Norcino), on the basis of what had been published by Bartolomeo Maggi (1477-1552), advised him to use rose oil (which contains phenol, a mild disinfectant) and to his great surprise noted that the patients treated with rose oil did better than those treated with boiling oil. He placed great importance on anatomy in dissection.

Превод:

Както е обяснено по - горе, медицината се въвежда в университетите в по-късен етап, ставайки част от обучението през късния 13-и век. Благодарение на работата на Taddeo degli Alderotti (1223-1303) тази медицинска практика била напълно приета в Болоня (Bologna). И други университети го последвали. Вторият уневерситет в Италия бил Padua ( Ученици от Болоня се преместиха в Padua ) , после отишли в Naples, Siena, Рим, Pisa, Pavia, Turin и продължили. Други университети били създадени в Европа: Paris, Montpellier, Oxford, Cambridge, Salamanca, Coimbra, Heidelberg, Prague, и Vienna. В Sardinia бил открит University of Sassari през 1616г, а този след него в Каглиари (Cagliari) през 1634г.
Друга институция, която била открита още от средновековни времена била болницата. Първите болници се обособили извън страноприемниците за бедни хора, където имало повече места за нуждаещите се от лечение. Просто във вътрешния двор жените можели да отглеждат животни (пилета). Хигиенните условия били точно основни, за да не кажем и по-ниски. Например, чаршафите никога не се сменяли, ( Слайдът посочва двама пациенти в същото легло и свещеници, които приготвят ковчези в същата стая ) . Снимки на Бога не можело да отсъстват в болниците, където било считано че Светия дух е там и бди.
Вратите на средновековните болници били позиционирани към Ватикана, така че Свещеният дух да бъде по-склонен да влезе в болницата ( Това продължава до скорошни времена, и е случая за старата болница на San Giovanni Dio в Cagliari ) . Болниците имали изграден параклис, който имал възможността да бъде видян от всички отделенията на болницата. Първата болница в Италия била Santo Spirito (Свещен дух) в Рим, втората била St Maria Novella във Флоренция, която била изградена от фондовете, които били дарени, от Folco Portinari, бащата на Беатрис, жената обичана от Dante Alighieri.
Медицинската общност започнала да извършва дисекции отново през 13-ия век. Както и да е, имало период, в който това било спряно, около 1299 когато Папа Boniface VIII (този който продал Sardinia на Каталония) издал папски закон озаглавен "dе sepolturis", който възпрепятствал манипулацията. Той имал две основни цели : 1 ) Да спре разкъсването на труповете; 2 ) Да спре търговията, с кости от войниците, които са убити в Святата земя.
Законът не целял да спъне дисекцията, но на практика наистина го направил. Няколко години по - късно, дисекцията започнала отново, благодарение на последните папи, които разбрали грешката, която била направена и които издали закони, допускащи дисекция, в специфични периоди на годината. Както се вижда от илюстрациите, професорът, носещ дълга роба скриваща неговите обувки ( за да покаже неговия културен статус ), бил седнал и четял учебник от Galen докато хирурга, който бил този, който извършвал дисекцията, облечен в къса пристилка ( краката можело да бъдат видяни което показваше неговия подчинен ранг ) . Ние знаем, че находките на хирурга не били в никакъв случай сметнати за истински. Например , защото , раменната кост демонстрирана от хирурга била права, но не по същия начин както било описано от Galen (той, който описал извита раменна кост взета от прасе), професорът заявил че една от шегите на природата била да направи костите прави като в действителност те бяха извити. Твърденията на Galen били догма, която не можело да бъде критикувана, защото той, а не природата, била истинския авторитет.
Хирурзите нямали вход към анатомическо познание, защото те не знаели латински, и не можели да четат учебниците; това било причината анатомията да стане вид философско упражнение. Първата официална дисекция била извършена в университета в Болоня от Mondino de' Liucci (1270- 1326), ученик на Taddeo. Дисекцията не била директна, а вид коментар на текстовете на Galen, Mondino бил най -важният предвесник на анатомията на съвременен човек. Имало други човешки анатоми, такива като Guido da Vigevano, който спирал колите с трупове, за да бъде способен да ги подложи на дисекция.
За да разберем колко дълго практиката на дисекция на животни е останала, трябва да погледнем заглавията на няколкото книги по анатомия на италиански ( с дата 1632 и преведено от испански учебник написан от Juan de Valverde, и който може да бъде намирен в централната биомедицинска библиотека на университет от Cagliari ), показващи череп на прасе и къса опашка на маймуна: животните, на които главно се базира анатомията на Galen.
Всъщност, онези, които наистина упражнявали човешка анатомия, били артистите. Някои от артистите давали заплатите си за да подпомогнат себе си с трупове от епископите (Леонардо, Микеланджело, и много други). Най - вече, Leonardo da Vinci (1452-1519) бил най-добрия от анатомите. Той направил много открития, които били вярно възпроизведени, в ръкописите, които остават повече или по-малка тайна, докато един от учениците на Леонардо не ги продал на английското кралско семейство, и така днес са всъщност споменати като ръкописите на Windsor. Както и да е, това не повлияло на анатомия изобщо. Истината е, че Леонардо искал да направи атлас като работи заедно с анатома Marco Antonio della Torre, но последният умрял много млад. В допълнение, той искал да направи атлас по анатомия заедно със Realdo Colombo, но това също не довело до нищо. Допълнително до анатомическите проучвания на творците, имало също така хора, които дискутирали цялата Хипократова - Галенова теория,: Paracelsus (1493-1541) медицински философ. Той бил сметнат за основателя на iatrochemistry, но всъщност той бил алхимик откакто той поставил голямо ударение на елементите. Химичните елементите, които той сметнал за основа на Вселената били солта, сярата и живака. Той упражнявал алхимия, казвайки, че основата на заболяването е изменението в тези елементи. Той бил първият, който използвал етера, и отбелязал, че има качества на упойка ( Тази практика била отхвърлена и била преоткрита в Америка 300 години по - късно ) . Той използвал също така лауданум, за да облекчи болката и други химични съединения като антимония. Неговата физиология останала различна от физиологията на Galen.
Католическата религия не възспряла дисекциите, защото тялото е просто съд, който съдържа душата на човека. Всъщност pulvis eris, pulvis reverteris. ( ти си прах, и в прах ще се превърнеш ) . Имало велики анатоми, които започнали да упражняват анатомия за себе си, без намесата на подчинен хирург: например Berengario da Carpi (1460-1530), и Giambattista Canani (1515-1579).
Основно голямото развитие на анатомията станало благодарение на Andreas Vesalius (1514-1564) ( син на император Чарлз V's pharmacist) . След посещение на такива известни университети като Louvain и Париж, и получавайки класическо образование по генетика, той станал професор по анатомия в Padua докато бил все още много млад. През 1543 публикувал неговата величествена творба "De Humani Corporis Fabrica" в която описва човешкото тяло визирайки дисекции, които сам бил направил и чудесни илюстрации върху дърво. Дисекцията станала аутопсия в елински смисъл, нещо, което било физически видяно от очите на самия оператор ( забележете гордото потвърждение на ренесансовия човек, което гласи: аз описвам просто нещата, които аз съм видял, собственоръчно ). Предната страна посочва анатома ((Vesalius himself)) работейки пряко с трупа на жена. Тази снимка била работата на художника Jan Stephen van Calcar, , която послужила на Vesalius, в описване на илюстрациите в книгата. Плочите на Calcar били много прецизни изображения на подложените на дисекция части на човешкото тяло. Плочите били черно- бели. Vesalius поправил Galen на 250 точки. Както и да е, той не атакувал концепцията на Galen за потока на кръв дори ако той би могъл да я разруши като демонстрира, че пори не съществували в сърцето, и не съществували в rete mirabile,. В същата година книгата на Никълъс Коперник "De Revolutionibus Orbium Celestium" била публикувана, книгата, която оборила геоцентричната теория на земята.
1543 е година, която ще се запомни в историята на човека, защото два от най -значителните научни мита на ерата били оборени: антропоцентричната концепция и геоцентричната концепция.
Училището в Padua станало най -важно. Учениците били разделени според тяхната националност и латинския бил официалния език. От началото в Padua степента не била дадена от епископа (както било във всички други университети), но била дадена от кмета. Този факт бил значителен от няколко години след Реформацията докато в случая с другите католически университети, протестантите не присъствали вече, защото те трябвало да се закълнат във вярност в католическата вяра, в Padua те наистина дошли поне докато република Венеция не успяла да се противопостави политически на влиянието на папството. Религиозната нетолерантност, която била причинена от Реформацията, била една от причините за западането на италианските университети.
В определено отношение, разказът на Vesalius бил неясен. Скоро след публикацията на тази книга ( Той бил на 29 години ) той спрял да преподава. Според него това било причинено от критиката за Galenists (които били жестоки), но всъщност, изглежда имало и друг мотив. Той имал изкушаваща оферта от Emperor Charles V, да стане неговия личен лекар. Vesalius приел, но след известно време помислил за връщане към Padua защото Венецианският Сенат го повикал обратно. За съжаление, той претърпял произшествие: той извършил дисекция на мъж, който се оказал че не е бил мъртъв ( неговия защитник, Charles V умря, а неговият наследник Philip II, не бил много привързан към него ) . Разследване последвало, и Vesalius бил преследван, но успял да получи опрощение като обещал да създаде поклонничество до Палестина. Така той отишал в Палестина с писмо от Венецианския сенат, който настоявал да се завърне към Padua, но умрял вероятно от чума при пътуването към остров Zante. Той бил заровен на Zante, но местонахождението на неговия гроб не е известно (1564). Той бил един от най-големите таланти в човешката история защото разбил голямата догма на Galen, и потвърдил анатомията като наука изполваща директно наблюдение.
Анатоми следащи Vesalius били: Realdo Colombo (1510-1559), Gabriele Fallopia (1523-1562), and Fabricius (Girolamo Fabrici di Acquapendente 1533-1619). Casserius (Giulio Casserio 1552-1616) бил необразован слуга в Fabricius, който изучил латински и станал професор. Той бил откривателя на сравнителната анатомия ( той направил, inter alia, много важен принос към проучването на ларинкса ).
Друг голям анатом бил Bartolomeo Eustachi (1500/1510-1574), който оперирал в Рим: той произвел серия анатомически таблици почти надминавайки онези на Vesalius, поне от научна гледна точка. Плочките, били гравирани в мед и били забравени до началото на 18-ия век когато Giovanni Maria Lancisi (1654-1720) ги преоткрил и ги публикувал. Въпреки че били пропуснати да бъдат побликувани, те успели да повлияят на науката: те съдържали детайли, които Vesalius бил пропуснал.
Fabricius ab Aquapendente (1533-1619) бил голям хирург и професор в Padua от 1616 до 1565. Той публикувал много хирургически трактати и бил учителя на William Harvey, откривателят на кръвообращението. Той изградил първия устойчив анатомически театър на света в Padua. Театърът бил кръгъл, учениците стояли прави, а масата за дисекция била в центъра така че всички да имат прецизно становище върху трупа, който лежал на нея. Под масата имало отвор, който се свързвал с канал и служел да не се хаби време и да се внесе трупа до театъра. До тогава, театрите са били подвижни. От тогава обществени анатомически дисекции станали социални събития. Fabricius заслужава също така друго различаване: идеята за оцветяването на илюстрациите била негова. Той поверил тази работа на квалифицирани художници от неговото време, и като последна воля след смъртта си той поръчва над 200 плочки за Марсианската библиотека, където те остават неизвестни до 1910, когато Giuseppe Sterzi (който бил професор по анатомия в университета в Cagliari) ги преоткрива.
Най -празнуваното рисуване на анатомическа дисекция, което въобще съществува е било на Рембранд, пазено в музея в The Hague. Артистично то е една от най-добрите картини в света: Nicolas Tulp (1593-1674) (той е учил в Padua и е видян да показва дисекция на неговите колеги). Както и да е, от анатомическа позиция, то е катастрофа. То демонстрира как анатомията се превръща в един вид вид натюрморт. Първите италиански анатомии са представяли клане. Сред най -известните художници на предмети бил Bartolomeo Passarotti of the Bolognese school, който бил автор (50г. по - рано от Рембранд), на анатомия, показваща дисекция на труп в присъствие на най -известни италиански творци.
В средновековни времена хирургията била предимно осъществявана от монасите. След закона (1215), който обявил забраната издадена от Council of Tours (1163): "Ecclesia Abhorret a Sanguine", монасите трябвало да изоставят хирургията, така тя била осъществявана от обикновени неуки хора. В Умбрия, близо до Norcia и Preci, абатството на St. Eutichius било важен център на хирургическа култура. Когато монасите трябвало да прекъснат хирургическите си практики, те инструктирали селяните, които живеели там. Сред други неща, Norcia било вече добре известен с неговата древна традиция да кастрира животни (така че вече имало хора с практически опит в хирургията). Хората от Norcia и хората от близкия Preci станали много квалифицирани занаятчии и предавали тайните на хирургията от баща на син. Хората от Preci станали известни най - вече с лекуването на очите (the Scacchis, който бил в продължение на години, очен доктор на французите от кралското семейство, станал много богат и известен ) . Хората от Norcia осъществявали много зряла пластична хирургия, оперирали катаракти и хемороиди и премахвали дори камъни в бъбреците. Те кастрирали също така момчетата, които имали неразвити гласове за религиозните хорове, защото жените не били допуснакани да пеят в църквите през средновековието.
Леката хирургия ( вадене на зъби, лекуването на рани и др. ) била осъществявана от лицензирани бръснари: техният знак е и днес червен (за кръвта) и бял (за бинтове) кол.
За развитието на анатомията няколкото доктори, които се упражнявали, наистина получили преимущество, но това останало привилегия за елита. Имало известни хирурзи (особено във Франция ), които изучвали анатомията. Ambroise Paré (1510-1590) създал братство на светците Cosmas и Damian, разграничен от това на бръснарите (те не били точно истински лекари, те не знаели латински) Те работели във Франция от 1550 нататък. Parè също така се помни защото той дал инструкции да не се използва кипящо масло за ампутации. В един от неговите трактати той описал как докато следвал кампания в Piedmont и нямало повече кипящо масло, което да се постави върху ампутирания крак, ( сметяно по онова време, че служи за извличане на the materia peccans) , човек от Norcia (Norcino), на основата на това, което било публикувано от Bartolomeo Maggi, (1477-1552), го посъветвал да използва розово масло (което съдържа фенол, слаб дезинфектант) и за негова голяма изненада пациентите, които са третирани с розово масло се справяли по-добре отколкото онези които се третирали с кипящо масло. Той оставя голяма следа в анатомията чрез дисекция.

Браво!

Отива в блога!