Приск Ритор е първият историк, съобщаващ за племето авари, живеещо в Западен Сибир (средата на 5 век). Това подкрепя теорията за произхода от Балхаш, която се потвърждава и от китайските сведения за близките племена Хуа. Според записките на Приск, през 461–463 г. аваро-хуните прогонили сабирите от този район и сабирите се принудили да се преместят в района около Волга, тъй като „мъгла се извиси от небето, плашейки хората“ и това било последвано от многобройни „лешояди (или хищници), спускащи се върху хората“. През 550 г. църковният историк Захарий Ритор споменава за аварска общност на запад. В средата на 6 век също така Менандър съобщава за аварите. По същото време Прокопий Кесарийски в своята „История на войните, книги I и II“ различава белите хуни и европейските хуни. В началото на 7 век Симокат определя тези два вида хуни като истински авари и псевдоавари съответно. Според сведенията от Симокат и от други източници, аварите, които навлизат в Европа, са обединение на уйгурски народ, наречен унди(?) и монголски народ, наречен вари(?). Те се обединяват през 410–70 г. около Балк. Основание за това са антропологичните доказателства, както и етимологията на имена в аварския хаганат като Баян, което значи „благоденстващ“ на монголски, но „женски“ на повечето западно-алтайски езици.