Първо малко предисловие...
Преди много много време, някъде в тъмнината на вселената се зародил живота. Светлината на живота озарила всички малки кътчета на вселенния безкрай. В нашата триизмерна реалност една малка искрица от това невиждано чудо, понесена на крилете на вятъра попаднала случайно в нашата галактика, носейки наименованието Млечен път. Малката искрица на живота се смесила с галактическия прах и пак съвсем случайно понесена от един метеорид попадната на една планета наречена Земя... след още много много време този прашец благодарение на благоприятните условия, които намерил на земната повърхност еволюирал като населил цялото земно пространство....
Някъде по пътя към Земята една малка частица се отскубнала от прелитащия с бясна скорост метеорит и се озовала в орбитата на една друга съседна планета, наречена Марс. Привлечена от гравитационното и поле частицата се озовала на марсианската повърхност. Там, за разлика от съседната и планета, било не чак толкова благоприятно за развитие. Ето защо частицата не успяла достатъчно бързо да сътвори чудото на живото в триизмерен вид, но за сметка на това сътворила друга форма на живото, наречена емпирична форма, невидима за обитателите на съседната и планета.
И така...
След още много, много време двете планети развили живота върху себе си, независимо една от друга...
Марс бил населен с нематериални, енергийни същества, докато Земата била населена изцяло с материални същества.... През един горещ ден, в прелестните червени пустини на Марс, едно от съществата се зачудило какво има там навън, извън пясъците, които ги имало там при тях. И марсианците решили да изпратят част от своите да проучат въпроса. За предпазна мярка всеки спомен от техния свят бил заличен... Едно от тези същества носело името Мардиния, специализирана в наблюдения и анализи... Тя щяла да получи тяло за триизмерния, материален свят, което щяло да обвие нейния дух. В това тяло духът и щял да живее.
И така...
Съществата се понесли към земната повърхност. Но поради гравитационните течения групата се разделила...
И така...
През студената зима на лето 1987-мо, месец ноември, ден 18-ти, проплакало за първи път човешкото същество с мърсиаски дух. То получило името Десислава и расло в градчето Силистра, в последствие съществото било преместено в друга среда, градската среда на столицата, където се помещава и до ден днешен.
Кратко описание на индивида:
Име: Десислава (Мардиния)
Ариал на обитание: Софийското поле
Социална среда на обитание: Индивида е част от средната класа, като обитава всякаква среда от най-ниското ниво до най-високото, което му дава изключителната възможност да наблюдава и анализира човешкото поведение.
Навици:
----- При индивида не се забелязват отрицателни навици като прием на опойващи вещества (алкохол, никотин, кофеин, накотични вещества).
Интереси:
При индивада се забязва изключително развито любопитство, като всяко нещо е в състояние да го впечатли; забелязва се любов към музиката, която очевидно е единстваната докосваща вътрешния свят на индивида.; забелязва се интерес към биологическите науки; също така се забелязва влечение към социалните и обществените сфери, но не толкова добре подчертан.
Кратка личностна характеристика:
Меланхолично-флегматична, интровертна личност; забелязват се романтични, мечтателски, позитивни нотки, психиката на индивида е доста лабилна; забелязва се (като при повечето човеци) зависимост от оценката на общността;
- положителни качества: принципност, коректност, грижовност, трудолюбивост, любознателност, амбициозност, упоритост, самоконтрол
- отрицателни качества: мързеливост, слаба воля, доверчивост, прекалена искреност, честност, не способност да се лъже достоверно, липса на лицемерие (което доста се цени в обществото), недостатъчна гъвкавост, прояви на истеричност, ярост (като последните две се забелязат доста рядко), също така може да се отбележи и ревнивост
Образование: Индивида е преминал през 4 средно образователни училища и като по настоящем се помещава в университетската среда на Нов Български Уневирситет, където (както споменахме) изучава биологически науки.
Житейска мисия: Индивида отчаяно си е втълпил, че трябва да прави околните му щастливи, да прави колкото е възможно повече добри дела докато се намира в това тяло.
Любима мисъл: При проведеното проучване индивида не успя да посочи само една, поради което не сме посочили такава.
Любима музика: При проведеното проучване индивида не успя да посочи конкретно само една такава, поради което не сме посочили такава.
Любими дейности (спорт) : тичане (наречено незнайно защо джогинг), шев и плетиво, готварство, и пр. усъвършестване на практически дейности.
Домашен любимец: малка червена розичка
, индивида има желание да си вземе и бяло мишле 
Обича: Забелязват се признаци на обич към почти всичко обкражаващо индивида.
*Забележка: автора използва термина “признаци” поради студеното отношение на индивида към околните.
*Втора забалежка: автора си запазва правото да допълни и промени части от текущата информация в по-късен етап на изследването.
