Когато цар Иван Асен II сяда на българския престол ситуацията на Балканите е изключително сложна. Непрестанни борби за надмощие водели Латинската империя и двете гръцки държави Епир и Никея. Особено амбициозен бил епирският деспот Теодор Комнин, който след като завладял Солунското княжество се провъзгласил за "император." Иван Асен II сметнал за разумно да поддържа мирни отношения с Комнин. Сключен бил договор, според който една от дъщерите на българския цар се омъжила за брата на епирския владетел.

Мирът обаче не траял дълго. През 1230 г. Теодор Комнин вероломно нарушил договора и нахлул в българските земи.

Разгневен от действията на довчерашния си съюзник, Иван Асен II се понесъл срещу врага с неголяма войска от българи и отряд кумани, чийто брой не надвишавал 1000 души. Наредил да бъде забучен на копие и носен като знаме договорът с епирците. Двете армии се срещнали на 9 март 1230 г. в местността Клокотница, близо до днешно Хасково. Комнин претърпял страхотно поражение. Той бил пленен заедно с цялото си семейство. А към ромейските войници българският цар проявил милост и ги пуснал да се завърнат по домовете си.

След поражението при Клокотница епирските владения били присъединени към България. Само в Солун, Тесалия и Епир останал да управлява братът на Теодор Комнин, но като васал на българския цар. Така, само с една битка, България се превръща в хегемон на Балканите и достига своето най-голямо териториално разширение. Нейните граници, както от времето на цар Симеон, отново опрели в три морета - Адриатическо, Бяло и Черно. Блестящата победа била ознаменувана със специален надпис, изсечен на колона и поставен в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново.