Здравейте, алдарионовци ! Регистрирах се наскоро и от тогава не пропусках ден без да се запозная с темата ви за разговор през деня.Свита , плаха, като неканен гост сам изчела по-голяма част от дискусиите ви. Не се реших да се включа, защото си личеше , че се познавате. Разгледах и хронологията от теми на предишните ви дискусии.....Някои от вас вече познавам „ задочно”, а с другите ще ми е приятно да го сторя вбъдеще.
Коя съм Аз ? Какво е моето място в обществото ? Пътищата по които вървя ще ме отведат ли там, закъдето съм тръгнала ? От няколко години си задавам тези въпроси, а на някой от тях ще споделя отговорите им, от които ще си направите извод и ще разберете: Коя съм Аз!
Ние самите сме всичко : и лоши и добри ; и грозни и красиви ; и смели и уплашени ; и правилни и грешни ; Това ни прави живи, цели, естествени, нормални, малки, а и божествени.
Коя или каква съм Аз ?
За мен днешните проблеми са утрешните решения. Стремя се към щастието и съм непримирима в този стремеж. Признавам, че в този път ме придружава не само непримиреността, а и смирението. Знам вече, че проблемът не е мой враг, а съюзник в развитието ми да се науча да “ чета “ посланието му.
Отвращават ме хора, потопени в дребно съществуване : страхливците, обясняващи “новото” чрез “старото”. Бунтувам се от несправедливостта.
Вярвам, че само с едно цвете, една усмивка или една целувка мога да убия скуката, да стопля сърцето на любим човек, да внуша, че любовта е живот и само тя ще ни спаси от злото.
Единственото време да обичаме, да погалим, да прегърнем е днес. Днес можем и да се защитим, да отхвърлим, защото Вчера е минало, Утре не знаем ще го има ли.
Опитах се на Другия да внуша, че най-ценното, с което го дарявам е невидимо за очите, с надеждата, че той ще го усети със сърцето си.Успях да преодолея страха, като се изправих срещу него. Лутах се докато се реша да кажа “не“ , за да живея собствения си живот, а не живота на Другия. Доказах обичта си пред Него, като го отхвърлих, т.е. казах минусите му в очите, с надеждата, че ще се опита да извлече полза от чутото, да коригира нещо у себе си. Обич не се взема.Обич се разменя за обич. Липсата на свободен избор изключва любовта, затова несвободата ми я уби.
Чувала съм, че идеалите са добър стимул за успех, мотив за напредък. А дали не съм идеалистка, която трудно се радва на постигнатото тук и сега, не цени малкото, дребното, а се стреми към “голямото “.
Надявам се, да успея да се добера до рецептата и превърна неравенството в настоящия ми живот: ИСКАМ > МОГА, в равенството : ИСКАМ = МОГА.
А ти Кой си ?