Думата магистрат (magistratus) означавала и магистратска длъжност и лицето, което изпълнявало тази длъжност.тези, които не заемали магистратури се наричали privati(частни лица) .Властта на длъжностните лица като цяло се наричала potestas.С думата imperium обозначавали върховната военна , съдебна и административна власт, преминала от царете към висшите длъжностни лица в държавата.Магистратите имали право на imperium само извън чертите на града.Външни знаци на тази власт били снопът пръчки с ликторска брадвичка - fasces cum scuri.
Основни принципи в управлението на римската държава били аннуитетът и колегиалитетът, което одначава ежегодна смяна на магистратите и най-малко двама магистрата с еднакъв ранг за всяка магистратска длъжност.Тези два принципа трябвало да предотвратят концентрирането на властта в ръцете на едно лице.Към това се прибавяли и следните забрани:1.забрана за континуитет - между две магистратури трябва да има най-малко biennium. 2.Забрана за итерация - една длъжност не може да се заема за повече от 10 години.3.Забрана за кумулация - не могат да се заемат едновременно две или повече магистратски длъжности ,нито магистратура и промагистратура.Длъжностите били почетни (honoris causa) и не се заплащали.За да се кандидатства за cursus honorum били нужни 10 години служба в армията.За по-високите длъжности се изисквало навършване на определена възраст:за квестор -27 години, за едил - 37, за претор - 40, за консул - 43 (по времето на Цицерон).Последователността на длъжностите в cursus honorum била строго определена - квестор, едил, претор,консул.
Quaestores (квестори) - първоначално били двама, след това четирима - двама градски и двама военни.Градските квестори се грижели за градската хазна, която се съхранявала в храма на Сатурн, за държавните приходи и разходи и за военните знамена и държавни документи, намиращи се в аерариума - съкровищницата.Градският квестор съпровождал консула във военните му походи и се занимавал с финансиите на армията и с разпределянето на военната плячка в полза на държавата.Провинциалните квестори били най-близки помощници на провинциалния управител и при нужда го замествали.Основното им задължение било управлението на финансиите.При Сула квесторите станали 20, при Цезар 40.Задълженията им се разпределя по жребий.
Aediles (едили) - в 494г. пр.Хр. плебеите си избрали двама едили плебеи като непосредствени помощници на трибуните и също като тях без външни знаци на властта.В 336 г. към тях патрициите прибавили и двама едили курулес, които се занимавали със съдебните дела за покупко-продажба и имали по-висок ранг от плебейските едили: тога с пурпурна ивица и курулно кресло.Скоро функциите на всички едили се уеднаквили.Основни задължения на едилската длъжност били:
1.Cura urbis - грижа за новите и стари сгради, площади,улици, за чистотата и реда в града.
2.Cura annonae - грижа за продоволствието;закупуване на жито за сметка на хазната и разпостраняването му на по-ниски цени;контрол над качеството на храните и стоките, над мерките и теглилките.
3.Cura ludorum sollemnium - организарали обществените игри, за което получавали средства от държавата, но за по-голям обществен престиж те изразходвали и много свои средства.
Praetores (претори) - ръководели съдопроизводството в Рим, а след това били избирани както и консулите за управители на римските провинции.Тази длъжност била учредена в 366г. пр.Хр., когато консулството станало достъпно и за плебеи и от консулската длъжност била иззета съдебната власт.От 242г.пр.Хр. започнали да избират двама претори.Към тях прибавили още двама за двете Сицилии и двама за двете Испании;при Цезар станали 10, при Клавдий 18.Преторите не представлявали колегия със съвместна власт, а всеки си имал своя провинция, определяна чрез жребий.При встъпване в длъжност всеки претор оповестявал с едикт своята сфера на действие.Символите на властта на преторите били тога с пурпурна ивица, курулско кресло и 6 ликтора.Те водели делата си от tribunal - издигнато място на форума или другаде , на който слагали креслото си.
Full Version: Римски магистрати
Consules (консули) - двама върховни магистрати с гражданска и военна власт, избирани ежегодно.По техните имена се определяла и годината.
Като изпълнители на гражданската власт свиквали сената и народните събрания, председателствали ги ,внасяли за обсъждане предложения и законопроекти, ръководели избора, ръководели и външната политика на сената.когато нямало цензори ,изпълнявали по-голяма част от техните задължения.
Censores (цензори) - длъжността е създадена в 443г.пр.Хр. Цензорите били двама , първоначално само патриции,по-късно (351г.пр.Хр) и плебеи.Избирали ги на всеки пет години, но действали само за период от 18 месеца.Основните им задължения били:
1.Census - набирали сведения за имуществото и статуса на римските граждани като членове на триби,центурии,на конническо или знатно съсловие, и от най-ниското съсловие.Всеки пет години народът се събирал във Villa Publica и pater familias (главата на семейството) давал сведения за членовете на семейството си;цензорите съставяли нови списъци, след като проверявали старите.Следвал преглед на конническото съсловие на форума.Всеки конник получавал одобрение с думите : traduc equum (отведи коня) или неодобрение.Цензорите проверявали и списъците на сенатското съсловие .Цензът завършвал с религиозна церемония на Марсово поле,на която принасяли жертва и произнасяли молитва за благоденствието на държавата.След това цензорите отвеждали гражданите под строй и с равети знамена в града иги отпращали по домовете им.
2.Cura morum - цензорите следели за морални престъпления - непочтителност, клетвопрестъпничество, разкош,разточителство,разпуснатост,прелюбодеяние.наказанията били: отстраняване от сената, отстраняване от трибата, отнемане на коня и др.
3.Ръководство и контрол над най-важните финансови дела на държавата - изработване на бюджета, сключване на договори, свързани със сибрането на данъци,със строежа на пътища,водопроводи и др.
Senatus (Сенат) - бил върховен държавен съвет от бивши и настоящи магистрати, които първоначално имал съвещателни,а след това и ръководни функции.През Републиката сенаторите били 300, при Сула 600, при Цезар - 900, а при Август отново 600.Изборът на сенатори се извършвал от цензорите.Те включвали в листата първо бившите магистрати, но и всеки за когото преценявали, че отговаря на изискванията.В правомощията на този висш орган влизали:
1.Въпроси от религиозната област- определял обществени молебени и празници, разрешавал строежа на храмове,давал съгласието си за допитване до Сибилинските книги и за въвеждането на чужди култове.
2.Висш финансов контрол - определял и разпределял бюджета на държавата, контролирал доходите и разходите, откривал кредити за обществени строежи и военни кампании, определял размера на данъците , грижел се за националното имущество.
3.Ръководел управлението на провинциите.
4.определял висшата стратегия на войната и количеството войски,давал триумфи.
5.Управлявал външната политика, осъществявал връзки с други държави, приемал чуждите посланици, удостоявал с титлата "съюзник и приятел на римския народ".
Сенатът управлявал чрез auctoritate patruum , дефинирана в сенатско решение и имал върховна законодателна инициатива.При сериозна вътрешна или външна заплаха за държавата се прибягвало до извънредно сенатско решение, чрез което на консулите се възлагали извънредни пълномощни.
Право да свикват сената имали висшите магистрати - най-често консули и претори, а по-късно и народни трибуни.Сенаторите заседавали обикновено по време на календите и идите и в деня на встъпване в дръжност на консулите;избирали и други сни, без комициалните и белязаните с лоши знамения.заседавали intra pomerium най-често в курията или на осветено място - templum. Магистратът издавал едикт къде ще заседават.
В курията сенаторите сядали на точно определени места , курулните магистрати на своите кресла, а народните трибуни на предназначените за тях скамейки.Преди заседание се провеждали ауспиции.
Особено значение на римския сенат за управлението на държавата откриваме във формулата "Сенатът и римският народ" (S.P.Q.R.) , в която сенатът е поставен наравно с народа.
Като изпълнители на гражданската власт свиквали сената и народните събрания, председателствали ги ,внасяли за обсъждане предложения и законопроекти, ръководели избора, ръководели и външната политика на сената.когато нямало цензори ,изпълнявали по-голяма част от техните задължения.
Censores (цензори) - длъжността е създадена в 443г.пр.Хр. Цензорите били двама , първоначално само патриции,по-късно (351г.пр.Хр) и плебеи.Избирали ги на всеки пет години, но действали само за период от 18 месеца.Основните им задължения били:
1.Census - набирали сведения за имуществото и статуса на римските граждани като членове на триби,центурии,на конническо или знатно съсловие, и от най-ниското съсловие.Всеки пет години народът се събирал във Villa Publica и pater familias (главата на семейството) давал сведения за членовете на семейството си;цензорите съставяли нови списъци, след като проверявали старите.Следвал преглед на конническото съсловие на форума.Всеки конник получавал одобрение с думите : traduc equum (отведи коня) или неодобрение.Цензорите проверявали и списъците на сенатското съсловие .Цензът завършвал с религиозна церемония на Марсово поле,на която принасяли жертва и произнасяли молитва за благоденствието на държавата.След това цензорите отвеждали гражданите под строй и с равети знамена в града иги отпращали по домовете им.
2.Cura morum - цензорите следели за морални престъпления - непочтителност, клетвопрестъпничество, разкош,разточителство,разпуснатост,прелюбодеяние.наказанията били: отстраняване от сената, отстраняване от трибата, отнемане на коня и др.
3.Ръководство и контрол над най-важните финансови дела на държавата - изработване на бюджета, сключване на договори, свързани със сибрането на данъци,със строежа на пътища,водопроводи и др.
Senatus (Сенат) - бил върховен държавен съвет от бивши и настоящи магистрати, които първоначално имал съвещателни,а след това и ръководни функции.През Републиката сенаторите били 300, при Сула 600, при Цезар - 900, а при Август отново 600.Изборът на сенатори се извършвал от цензорите.Те включвали в листата първо бившите магистрати, но и всеки за когото преценявали, че отговаря на изискванията.В правомощията на този висш орган влизали:
1.Въпроси от религиозната област- определял обществени молебени и празници, разрешавал строежа на храмове,давал съгласието си за допитване до Сибилинските книги и за въвеждането на чужди култове.
2.Висш финансов контрол - определял и разпределял бюджета на държавата, контролирал доходите и разходите, откривал кредити за обществени строежи и военни кампании, определял размера на данъците , грижел се за националното имущество.
3.Ръководел управлението на провинциите.
4.определял висшата стратегия на войната и количеството войски,давал триумфи.
5.Управлявал външната политика, осъществявал връзки с други държави, приемал чуждите посланици, удостоявал с титлата "съюзник и приятел на римския народ".
Сенатът управлявал чрез auctoritate patruum , дефинирана в сенатско решение и имал върховна законодателна инициатива.При сериозна вътрешна или външна заплаха за държавата се прибягвало до извънредно сенатско решение, чрез което на консулите се възлагали извънредни пълномощни.
Право да свикват сената имали висшите магистрати - най-често консули и претори, а по-късно и народни трибуни.Сенаторите заседавали обикновено по време на календите и идите и в деня на встъпване в дръжност на консулите;избирали и други сни, без комициалните и белязаните с лоши знамения.заседавали intra pomerium най-често в курията или на осветено място - templum. Магистратът издавал едикт къде ще заседават.
В курията сенаторите сядали на точно определени места , курулните магистрати на своите кресла, а народните трибуни на предназначените за тях скамейки.Преди заседание се провеждали ауспиции.
Особено значение на римския сенат за управлението на държавата откриваме във формулата "Сенатът и римският народ" (S.P.Q.R.) , в която сенатът е поставен наравно с народа.