1
В лято господне 1394.то крал Сигизмунд Унгарски прати за помощ в християнските земи, защото неверниците му причиняваха много вреди в Унгария.Много хора му се притекоха на помощ от всички земи.Той прие тия хора и потегли към Железни врата, които разделят България,Унгария и Влашко.И тъй като той мина през Дунава в България и тръгна за един град наречен Видин, който е столица на България.Тогава дойде владетелят на страната и на града и се предаде на милостта на краля, след като кралят завзе града с триста души добри рицари и оръженосци.След това потегли към друг град,където имаше много турци, и го обсажда пет дни;турците не искаха да го предадат.Тогава жителите на града изгониха турците насила и се предадоха на краля.Много от турците бяха избити, а други пленени.Този град кралят завзе с двеста души.След това тръгна към един друг град,който се казва Шилтау, а на езика на неверниците - Никопол.Той го обсажда 16 дни по вода и суша.Тогава турският султан Баязид дойде с двеста хиляди души в помощ на града.Като чу това, крал Сигизмунд излезе срещу него с войската си, набраяваща 60 хиляди души, на една миля разстояние от града.Херцогът на Влашко, наречен Мирча войвода , поиска от краля да му позволи да разузнае враговете, след това се върна при краля и му разказа сасво е разузнал и че врагът имал двадесет знамена и под всяко знаме десет хиляди души, а всяко знаме било разположено отделно с войската си.Когато кралят чул това ,поиска да състави ред за водене на боя.херцогът от Влашко помоли да нападне първи с конниците си и кралят му разреши.Но като чу това Бургундският херцог не искаше да предостави тази чест нито нему, нито на някой друг, защото той бил дошъл от далече от страната си с голяма войска - около шест хиляди души - и изразходвал голямо състояние, заради това искал първи да нападнат.Кралят го помоли да остави унгарците да нападнат първи,тъй като те познавали най-добре турците.Но той не искаше да остави това и на унгарците и нападна врага с конниците си.Премина през два полка войници, а когато стигна третия, се обърна и поиска да се върне, но враговете го бяха обградили и повече от половината от войската му беше свалена от конете, тъй като турците стреляха само по конете.така той не можа да излезе оттам и го плениха.
Кралят като чу, че Бургундският херцог е нападнал враговете , взе другата войска и нападна с двайсет хиляди конници пехотинците, които турците бяха пратили напред, и всичките изби и прегази.В този бой моят сеньор Линхард Райхартингер бе свален от коня си - това видях аз ,Ханс Шилтбергер, негов оръженосец - и с коня си преминах сред войската до него, качих го на моя кон , а аз скочих на един друг, който беше на някакъв турчин и се върнах при другите оръженосци.И тъй като пехотинците бяха избити, кралят се насочи към една друга войска, която беше конна.
Турският султан като видя, че кралят потегля срещу него ,поиска да побегне.Херцогът на Сърбия, когото наричат деспот, разбра това и дойде на помощ на турския султан с петнадесет хиляди души добра войска, дойдоха и другите пълководци с цялата си мощ.Деспотът нападна с войската си кралския полк и го срази.Кралят като видя, че полкът му е паднал и че никога няма да може да се удържи, удари на бяг.Тогава дойдоха граф фон Цили, и Ханс бургграф фон Нюрнберг , взеха краля , изведоха го из войската и го качиха на галера за Цариград.Рицарите и оръженосците, като видяха, че кралят бяга, също се разбягаха.Мнозина от тях бягаха към Дунава и мнозина се качиха на корабите - но те така се напълниха, че не пускаха вече никого.на мнозина, които искаха да се качат,удряха ръцете от корабите, та се давиха.Мнозина паднаха мъртви по хълмовете, докато бягаха към Дунава.И моят сеньор Линхарт Райхартингер и Вернер Пинтценауер,Улирх Кюхлер и един Кламенщайн , четиримата - баварски благородници, бяха убити в боя и много други добри рицари и оръженосци, които не можаха да достигнат реката, за да се качат на корабите.Една част бяха избити, а по-голямата част бяха пленени , и мене също плениха.Плениха също Бургундския херцог и сеньор Жан Бусико и също един сеньор, наречен Шато-Моран - това бяха двама благородници от Франция; и палатината на Унгария , и много други могъщи благородници, рицари и оръженосци също бяха пленени.
Full Version: Ханс Шилтбергер "Пътепис"
3. Баязид напада Унгария и Щирия.Пленниците откарват в Бруса
Като нареди да избият , а нас ,пленниците, да изпратят в горепосочените градове , турският султан на третия ден след това се вдигна и потегли за Унгария.И премина през рекаа, наречена Сава, при град Митровац.Завзе цялата страна, премина през земята на херцога на Петау и отвлече оттам шестнадесет хиляди души с жени и деца и с всичкото им имущество.Завзе гореспоменатия град иго опожари , а народът отвлече със себе си.Една част от народа остави в Гърция, а другата отведе със себе си в Турция.И след като премина река Сава, той нареди в Галиполи да ни откарат през морето в столицата на султана, наречена Бруса, където останахме ,докато той самият дойде в града.като дойде в града,взе Бургундския херцог , заедно с тези,които беше освободил и ги настани в една къща до своя дворец, а един благородник от Унгария на име Кодор изпрати с шестдесет хиляди момчета на египетския султан в негова чест.Искаха и мене да пратят на египетския султан, но аз бях тежко ранен , защото имах три рани, та се страхуваха, че ще умра по пътя.Заради това останах при турския султан.Той почете също с пленници царя на Вавилония и царя на Персия.Той изпрати пленници също и в Бялата Татария и във Велика Армения, а също и в другите страни.Мене ме взеха в турския султански двор.Трябваше шест години да тичам пред краката на султана ,където и да отидеше с другите,защото обичаят е, да се тича пеша пред господарите,където отиват.А след шестте години заслужих да ми разрешават да язда,след което яздих седем години с него.И така при него бях тринадесет години.
Като нареди да избият , а нас ,пленниците, да изпратят в горепосочените градове , турският султан на третия ден след това се вдигна и потегли за Унгария.И премина през рекаа, наречена Сава, при град Митровац.Завзе цялата страна, премина през земята на херцога на Петау и отвлече оттам шестнадесет хиляди души с жени и деца и с всичкото им имущество.Завзе гореспоменатия град иго опожари , а народът отвлече със себе си.Една част от народа остави в Гърция, а другата отведе със себе си в Турция.И след като премина река Сава, той нареди в Галиполи да ни откарат през морето в столицата на султана, наречена Бруса, където останахме ,докато той самият дойде в града.като дойде в града,взе Бургундския херцог , заедно с тези,които беше освободил и ги настани в една къща до своя дворец, а един благородник от Унгария на име Кодор изпрати с шестдесет хиляди момчета на египетския султан в негова чест.Искаха и мене да пратят на египетския султан, но аз бях тежко ранен , защото имах три рани, та се страхуваха, че ще умра по пътя.Заради това останах при турския султан.Той почете също с пленници царя на Вавилония и царя на Персия.Той изпрати пленници също и в Бялата Татария и във Велика Армения, а също и в другите страни.Мене ме взеха в турския султански двор.Трябваше шест години да тичам пред краката на султана ,където и да отидеше с другите,защото обичаят е, да се тича пеша пред господарите,където отиват.А след шестте години заслужих да ми разрешават да язда,след което яздих седем години с него.И така при него бях тринадесет години.
4.Баязид завладява Карамания ,1392г.
Като бях при него, най-напред той започна война със зет си,наречен Караман по името на страната ,който не искал да му се подчини, а столицата на страната се нарича Ларенде.Султанът потеглил със сто и шейсет хиляди души.Като разбрал, че султан Баязид потегля срещу него, Караман се приготвил и тръгнал насреща му със седемдесет хиляди души от най-добрите в страната си и мислел, че ще може да устои на султан Баязид.Стигнали до едно поле, разположено пред един град, наречен Коня, владение на гореспоменатия господар Караман, срещнали се и започнали бой.В същия ден имало две сражения, тъй като никой не могъл да надвие другия.През нощта и двете страни почивали поради вредите, които си нанесли.А Караман същата нощ устроил голямо веселие с тръби , тъпани и огньове за страх на Баязид.Баязид обаче заповядал да не се пали повече огън, ами щом се свари храната да се изгаси.
През нощта Баязид изпратил тридесет хиляди души в тила на врага, те да го нападнат отзад.Когато настъпил денят,Баязид тръгнал срещу враговете и тридесетте хиляди души, които Баязид бил изпратил, тръгнали в тила им.като видял Караман, че го нападат отзад и отпред , избягал в своя град, наречен Коня, и се приготвил за отбрана.Баязид обсадил града и стоял там единадесет дни, защото не можал да го завземе.След това жителите пратили известие на Баязид и му предложили да предадат града, ако им запази живота иимота.Той им обещал това, а те му предложили да дойде и да нападне, а те ще отстъпят от стената и той ще спечели града.
Станало акто се уговорили.Караман,като видял ,че Баязид влязъл в града,потеглил с въоръжените си конници из града и се биел с него.Ако жителите на града му били помогнали малко гой щял да изгони Баязид от града със сила.Но като нямало помощ го хванали и го завели при Баязид.Тогава Баязид го запитал:"Защо не искаш да ми се подчиниш?" Караман отговорил :"Защото трябва да ти бъда подчинен, когато съм също господар,както и ти."Като чул това Баязид,разгневил се и попитал войниците си кой иска да се заеме с Караман.Ипопитал два пъти, защото никой не искал да се заеме д него.Попитал трети път и тогава излязъл един да се заеме с него,отвел го и го обезглавил и след това се върнал при Баязид.Като видял Баязид, попитал какво го е направил;той му казал ,че го е обезглавил.Баязид се разгневил и заповядал на един друг да направи на този, който убил Караман, същото.Това се случило защото Баязид смятал - когато един господар заповядва в яда си такова нещо, то никой не трябва веднага да изпълнява, а трябва малко да почака, докато му размине гнева.
След това Баязид заповядал да набучат главата на Караман на копие и да я разнасят из града, за да може другите градове и крепости да се предадат по-бързо, като чуят, че господарят им е мъртъв.След това завзел град Коня с войската си и се отправил за град Ларенде.Като стигнал пред града, той предложил на затворенит вътри да се предадат, защото им е господар.Ако те не пожелаят да направят това,то ще ги принуди с меча си.Тогава жителите на града изпратили при него четиримата най-добри от тях и го помолили да им запази живота и имота.Те поискали също от него,ако е вярно,че господарят им Караман е мъртъв,да направи единия от двамата му сина, които са в града, техен господар.И ако изпълни това, те щели да му предадат града.Той казал,че ще запази живота и имота им, а като завземе града,ще направи техен господар или един от синовете ,или някой от васалите му.Като чули това ,жителите на града не искали да му предадат града и казали:"И да е мъртъв владетелят ни,то той е оставил двама сина и искаме с тях да умрем или да се спасим."Те се отбранявали от султана пет дни.Като видял Баязид, че му се противопоставят, изпратил още повече войска и наредил да докарат топове и да направят обсадни машини.Като видели това, синовете на Караман и тяхната майка повикали най-добрите жители на града и им казали:"Мили господа, виждате, че ние нямаме сили срещу Баязид ,защото той е много могъщ.Мъчно ние е да се погубите заради нас и не бихме могли да ви отплатим, заради това се разбрахме с майка си да се предадем на неговата милост."Това било добре дошло за жителите на града.Синовете на Караман взели майка си и най-добрите жители и ключовете за портите и излезли навън при Баязид.Като се доближили към владетеля , майката хванала синовете си за ръка и отшла при Баязид.Баязид, като видял сестра си със синовете й, излязъл пред щатрата да я посрешне.Като стигнали при султана ,паднали в краката му, целявали му краката, молили го за милост и му дали ключовете за вратите.Като видял това ,султан Баязид заповядал на васалите си ,които седяли до него, да ги вдигнат.Той завзел града и поставил един от своите васали в него.Сестра си и двамата й сина изпратил в столицата си Бруса.
Като бях при него, най-напред той започна война със зет си,наречен Караман по името на страната ,който не искал да му се подчини, а столицата на страната се нарича Ларенде.Султанът потеглил със сто и шейсет хиляди души.Като разбрал, че султан Баязид потегля срещу него, Караман се приготвил и тръгнал насреща му със седемдесет хиляди души от най-добрите в страната си и мислел, че ще може да устои на султан Баязид.Стигнали до едно поле, разположено пред един град, наречен Коня, владение на гореспоменатия господар Караман, срещнали се и започнали бой.В същия ден имало две сражения, тъй като никой не могъл да надвие другия.През нощта и двете страни почивали поради вредите, които си нанесли.А Караман същата нощ устроил голямо веселие с тръби , тъпани и огньове за страх на Баязид.Баязид обаче заповядал да не се пали повече огън, ами щом се свари храната да се изгаси.
През нощта Баязид изпратил тридесет хиляди души в тила на врага, те да го нападнат отзад.Когато настъпил денят,Баязид тръгнал срещу враговете и тридесетте хиляди души, които Баязид бил изпратил, тръгнали в тила им.като видял Караман, че го нападат отзад и отпред , избягал в своя град, наречен Коня, и се приготвил за отбрана.Баязид обсадил града и стоял там единадесет дни, защото не можал да го завземе.След това жителите пратили известие на Баязид и му предложили да предадат града, ако им запази живота иимота.Той им обещал това, а те му предложили да дойде и да нападне, а те ще отстъпят от стената и той ще спечели града.
Станало акто се уговорили.Караман,като видял ,че Баязид влязъл в града,потеглил с въоръжените си конници из града и се биел с него.Ако жителите на града му били помогнали малко гой щял да изгони Баязид от града със сила.Но като нямало помощ го хванали и го завели при Баязид.Тогава Баязид го запитал:"Защо не искаш да ми се подчиниш?" Караман отговорил :"Защото трябва да ти бъда подчинен, когато съм също господар,както и ти."Като чул това Баязид,разгневил се и попитал войниците си кой иска да се заеме с Караман.Ипопитал два пъти, защото никой не искал да се заеме д него.Попитал трети път и тогава излязъл един да се заеме с него,отвел го и го обезглавил и след това се върнал при Баязид.Като видял Баязид, попитал какво го е направил;той му казал ,че го е обезглавил.Баязид се разгневил и заповядал на един друг да направи на този, който убил Караман, същото.Това се случило защото Баязид смятал - когато един господар заповядва в яда си такова нещо, то никой не трябва веднага да изпълнява, а трябва малко да почака, докато му размине гнева.
След това Баязид заповядал да набучат главата на Караман на копие и да я разнасят из града, за да може другите градове и крепости да се предадат по-бързо, като чуят, че господарят им е мъртъв.След това завзел град Коня с войската си и се отправил за град Ларенде.Като стигнал пред града, той предложил на затворенит вътри да се предадат, защото им е господар.Ако те не пожелаят да направят това,то ще ги принуди с меча си.Тогава жителите на града изпратили при него четиримата най-добри от тях и го помолили да им запази живота и имота.Те поискали също от него,ако е вярно,че господарят им Караман е мъртъв,да направи единия от двамата му сина, които са в града, техен господар.И ако изпълни това, те щели да му предадат града.Той казал,че ще запази живота и имота им, а като завземе града,ще направи техен господар или един от синовете ,или някой от васалите му.Като чули това ,жителите на града не искали да му предадат града и казали:"И да е мъртъв владетелят ни,то той е оставил двама сина и искаме с тях да умрем или да се спасим."Те се отбранявали от султана пет дни.Като видял Баязид, че му се противопоставят, изпратил още повече войска и наредил да докарат топове и да направят обсадни машини.Като видели това, синовете на Караман и тяхната майка повикали най-добрите жители на града и им казали:"Мили господа, виждате, че ние нямаме сили срещу Баязид ,защото той е много могъщ.Мъчно ние е да се погубите заради нас и не бихме могли да ви отплатим, заради това се разбрахме с майка си да се предадем на неговата милост."Това било добре дошло за жителите на града.Синовете на Караман взели майка си и най-добрите жители и ключовете за портите и излезли навън при Баязид.Като се доближили към владетеля , майката хванала синовете си за ръка и отшла при Баязид.Баязид, като видял сестра си със синовете й, излязъл пред щатрата да я посрешне.Като стигнали при султана ,паднали в краката му, целявали му краката, молили го за милост и му дали ключовете за вратите.Като видял това ,султан Баязид заповядал на васалите си ,които седяли до него, да ги вдигнат.Той завзел града и поставил един от своите васали в него.Сестра си и двамата й сина изпратил в столицата си Бруса.