Руслан и аз се завърнахме благополучно от семинара в Турция и мисля, че е крайно време да споделим впечатленията си... по-точно, аз ще напиша някои нещица, а Руслан ще добави ако счете за нужно.
Така, пътуването започна с четири часа джангър-лангър по българските пътища и още четири – летежна фаза - по гладките като стъкло по тези в Турция.
С други думи, след осем часа път пристигнахме в Истанбул.
Та, нали сме много оправни, веднага си намерихме един гид, който ни заведе до офиса, от който трябваше да си купим билети за Кършехир, естествено, не без пари – бая си настояваше за бакшиша! Аз пък нали съм една великодушна, оставих Руслан да се справи с него... хи-хи...
Така, пътувахме още девет часа до Кършехир, там ни посрещнаха, заведоха ни до хотела, изкъпахме се бързоскоростно и отидохме да вечеряме.
Ресторантът, тип “елитна кръчма”, беше много приятен, близо до минерални извори.
Нормално, като за първа вечер, всички бяха свити като сушени сини сливи пред Новогодишни празници, но с Руслан решихме да разчупим леда... на дансинга.
Първо с една песничка на Таркан, после с друга такава комерсиална, после пък с мазен кючек... бе, както и двамата казахме съвсем скромно – добре, че бяхме ние!
След като се уморихме от танци и въздухът натежа от сладнкавата миризма на пот и лепкав цгарен дим, на мен ми се прияде баклавичка.
И какватао съм умална манипулаторка, убедих един от турските комшии (Ахмед) да ни заведе някъде да си хапнем.
Така след няколко минути се озовахме в една сладкарнича с няколко чинии, пълни с различни видове сочна баклава... ядохме буквално до пръсване.
После започнахме да се търкаляме навън и лека-полека по-голямата част от стадото се изниза до хотела. Казвам по-голямата част, защото имаше една групичка, която отиде в една студентска квартира, пи чай, слуша музика, щрака един куп снимки и след това се дотътри до хотела... на по два крака... и половина.
Сутринта станахме, закусихме и си стегнахме багажлъка, за да се отправим към друг, по-хубва хотел.
Преди това, обаче ни чакаше малко хайманосване и зей пазар.
Отидохме в едно гърнчарско градче, където мацахме пръсти с глина, ядохме страхотна турска пица (италианците ряпа да ядат!)
и, естествено, пихме чай и събрахме снимков материал. Вечерта се нахранихме и заедно с румънките и един комши отворихме една бутилка румънско вино (гати оцета, бате), пакет румънски козунак, един шоколад Своге и няколко сокчета. Побъбрихме си за това-онова и в четири часа сутринта трупясахме по леглата.
След няколко часа се събудихме за закуска.
Хапнахме си, нарамихме фотоапаратите и се качихме в автобяса, за да потеглим към Кападокия.
Е, такова нещо, казвам ви, няма! Ни снимки, ни карти ни нищо! Да го видиш на живо – само това!
Много интересно беше: Високи кули от ронеща се охра, устремени към небето като огромни мравуняци, нашарени от малки пещерни дупчици. С други думи, пещерите бяха апартаменти на населявалите ги някога хора. Много иинтересна гледка.
Та, помотахме се малко из тези камънаци, покатерихме се като планински кози, поснимахме малко и накрая взехме, че се прибрахме в хотела!
Там вечеряхме, изиграхме няколко пиеси (без майтап), посмяхме се здраво и.. дойде ред да представяме своята страна. Първи бяха малтийците, втори французите, след това ние..., което ще рече, че пропуснахме първите две презентации, за да отидем в стаята, да разтворим пакетите и да приготвим кулинарните шедьоври..., с които, впрочем, без да преувеличавам, после им събрахме очите! Изтървахме и френското вино... въпреки че Руслан успя да близне малко!
След презентацията и на нашата страна, хората се отдадоха на размисли и страсти. Аз джътнах няколко игри на табла с един комши(Гази), който тотално ме разби..., 
но както и да е, това НЕ е важно. После играхме Мафия, по моя инициатива... всъщност, повече правихме неуспешни дубъли, но и това си беше забавно! Накрая една от румънките игра кючек в средата на стаята... ем, ако трябва да обяснявам накратко: в играта тя беше мафията, но фактически беше жертва на истинската мафия, в частност Халил! Та, след нейният танц, се проведе един дебат.. за това кой как трябва да се накаже, за това че тя беше прецакана по всеобщо съгласие. Накрая, след постигане на ултра неясен консенсус всички се отправихме да спим... за два часа...
... ама се спънах в килима, тупнах в дивана и заспах... без да искам. 
НО преди това те чух! Макар и за малко, ти похъркваше сладко сладко... 
.